Новини

Днес, 23 август, Европейският съюз отдава почит на жертвите на тоталитарните режими на ХХ век – националсоциалистическия, фашисткия и комунистическия

неделя, 23 август 2020 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

 

Решението на Европейския парламент за 23 август

 

През септември 2008 г. Европейският парламент приема декларация с предложение за обявяването на 23 август за Европейски ден за възпоменание на жертвите на престъпленията на сталинизма и нацизма.

В декларацията се посочва, че Пактът Молотов-Рибентроп, сключен на 23 август 1939 г. между Съветския съюз и Германия, е разделил Европа на две сфери на влияние чрез своите секретни допълнителни протоколи.

Членовете на Европейския парламент подчертават, че в Европа е слабо известно влиянието и значението на съветския режим и окупация върху гражданите на посткомунистическите държави.

 

Обявяването в България на 23 август

 

На 18 септември 2008 г. българското 40-то Народно събрание приема решение в подкрепа на Пражката декларация за европейската съвест и комунизма от 3 юни 2008 г. и необходимостта истината за престъпленията на комунистическите режими да стане достояние на обществото. Решението не е подкрепено от народните представители на БСП.

На 27 ноември 2009 г. по предложение на депутата от Синята коалиция Лъчезар Тошев 41-то Народно събрание приема решение, с което обяви 23 август за Ден на памет за престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими и за почитане паметта на жертвите им. На 23 август 2010 г. този ден е честван в България за първи път.

В България няма мемориално място, където да се отдаде почит към жертвите на всички тоталитарни режими. От 2010 г. панихида в памет на жертвите на тоталитарните режими се извършва пред Мемориала на жертвите на комунизма край НДК в столицата.

 

Черната статистика на жертвите на тоталитарните режими

 

Трудно е да се посочат точни цифри на жертвите на тоталитарните режими в света, но съществуват приблизителни цифри, които не се нуждаят от коментар.

Според бестселъра „Черната книга на комунизма”, дала по-подробна картина на престъпленията на комунистическите режими в световен мащаб, статистиката на жертвите има следните изражения:

СССР – 20 милиона убити души;

Китай – 65 милиона убити;

Виетнам – 1 милион убити;

Северна Корея – 2 милиона убити;

Камбоджа – 2 милиона убити;

Източна Европа – 1 милион убити;

Латинска Америка – 150 хиляди убити;

Африка – 1 милион и 700 хиляди убити;

Афганистан – 1 милион и 500 хиляди убити.

Международно комунистическо движение и комунистически партии, които не са на власт – десетки хиляди убити.

Общата цифра доближава 100 милиона убити души. Жертвите на националсоциализмът в Германия са между 9 и 11 млн. души.

Черната класация на тоталитарните режими отрежда първите три места на Мао Дзъдун, Йосиф Сталин и Адолф Хитлер с избитите по време на тяхното управление милиони хора.

 

Жертвите в България

 

В България липсва точна статистика на жертвите на комунистическия терор. Дискусия се разразява за избитите в първите няколко месеца на режима. Повечето изследователи и историци приемат, че през първите няколко месеца след 9 септември са избити без съд между 18 000 и 30 000 души. През февруари 1991 г. министърът на вътрешните работи Христо Данов обявява пред Народното събрание цифрата от 25 000 убити и безследно изчезнали.

Репресираните от комунистическия режим обаче многократно надхвърля тази цифра, когато към нея се прибавят осъдените от „народния съд” и другите поръчкови съдебни процеси на политическото правосъдие в периода 1944-1989 г., въдворените в лагерите, изселените, репресираните заради вероизповеданието или етноса, преследваните от Държавна сигурност и т.н.

Мащабите на комунистическите репресии се илюстрират най-добре при  паралел с броя на жертвите в периода 1923-1944 г. Според проучване, извършено от избраното през 1945 г. Народно събрание, жертвите са 5632 души – убити, екзекутирани, починали в затворите или вследствие на престоя им там.

Между 1941-1944 г.  357 души (не само участници в съпротивата) са осъдени на смърт и екзекутирани. Изследвания на броя на жертвите до 9 септември 1944 г. са правени и от Музея на революционното движение в България, създаден и ръководен от БКП.

 

Наследникът на БКП – БСП никога не чества 23 август

 

Наследникът на БКП в лицето на БСП нито веднъж не е почела досега жертвите на тоталитарните режими на ХХ век на 23 август.

За сметка на това социалистите продължават да честват черната дата – 9 септември, на която през 1944 г. в условията на съветска окупация нелегалната компартия влиза във властта, за да осигури на Москва в следващите 45 години вярност като един сателитите ѝ в Източния блок.

(О сайта desebg.com)