Новини

Размисли: Ще преодолеем ли прокобата на Онези Дни

вторник, 28 юли 2020 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Илиян ВАСИЛЕВ

 

 

Всичко или почти всичко, на което днес сме свидетели като дефицити в управлението на държавата - в ценностната база, в способността да намираме единение и заедно да се изправяме срещу предизвикателствата, за отсъствието на елементарната човешка солидарност, за пречупените надежди и отказа от високи цели, се обяснява с тази дата преди 75 години.

 

Едно от възможните обяснения, разбира се, е в това, че у нас е дошла Съветската армия, а не Съюзниците. Но мащабите на унищожението у нас ги няма никъде другаде в страните от бившия социалистически лагер. Значи основната причина е с местен произход. Днес ни управлява Школата от Симеоново, простите, защото те са наследници; на неуките, слезли от планините, класиралите се в нощта на 8 срещу 9 "партизани", за които знанието и професионализма са ненужен товар и предразсъдък, а Действието изпреварва Мисълта.

Не ни управляват завършилите Софийския Университет, които ще се спрат пред крайното, пред насилието, защото имат уважение към Процеса, към Закона. Те скриха и паметта за Съпротивата, за горяните - най-масовото съпротивително движение в съветския лагер, което би трябвало да подхранва увереността на днешната съпротива - че нямаме генетична предразположеност да се снишаваме и да служим, а сме наследници за стоящи прави хора. Не знаещите и можещите, а тези с нагана /мутрите/ са друг образ на насилниците от онова време, шестват из кабинетите на властта. Гешев също прегазва съдебния процес, специализирания съд съди по целесъобразност и държи хора в ареста, само защото прокуратурата ги е нарочила, а спецсъдии се държат като прокурори. Онези "мутри" от онова време убиваха тогава повече хора, основно без присъди и по тъмно, отколкото убиват в родината на фашизма – Италия, и на нацизма - Германия! Представяте ли са какво означава това? Че България и нейния елит, без да сме воювали срещу Съветския съюз и срещу съседите, сме поели повече отговорност, отколкото тези, които са причинили войната!?

В онези дни са изтръгнали от сърцето на България и българина справедливостта и емпатията, солидарността и човечността, които и до днес ни пречат да намерим верния път. И когато трябва да се борим и стоим прави, се снишаваме и си "оставаме в къщи", примиряваме се. Нямаме доверие ни във властта, ни в съседа си, защото на подсъзнателно ниво е останал страха да не бъдем предадени. Не се стремим като нация към звездите и най-високо за всеки един от нас, не се молим заедно за Родината, а като видим нещастието около себе си предпочитаме да емигрираме - навън или в себе си.

И зад всичко стои сянката и спомена за онзи "Народен съд" и онези палачи, които имат своите духовни и идейни наследници днес. Защото какво е това правосъдие и тази съдебна система, тези извънредни съдилища, освен сянка на "онези" от "онова" време. Реваншът на посредствените и озлобените, на комплексираните и жестоките, на мутрите от онова време, никога не е спирал. Не толкова на малцината, които са се борили в планините заради идеите си, а на огромната напаст от тарикати като Живков, които са се крили, без да са ги търсили. Те са определили този генетичен код на власттърсещите, които най-бързо се приспособяват и привличат около себе си себеподобни. Които също толкова добре съзнават, че демокрацията и конкуренцията, никога не биха ги изстреляли на върха. Властта на приспособяващите се и на тарикатите, които в онези дни са компенсирали липсата си на "принос в борбата" със злоба в унищожението на депутати, генерали, учени - тоест на хора, които стоят над тях във всяко отношение.

И както тогава, и днес търсят закрилата на Съветския съюз и Русия, защото без тази пъпна връв те не вярват в откритата битка за сърцата и умовете, вярват в интригите, манипулациите, насилието. Загубила основна част от своя елит, България и днес се лута без лидери, без посока, а отпечатъкът на онези дни от преди 75 години тегне над дните и бъдещето ни. Бог да прости убитите и загиналите и да се смили над съвременните и бъдещи поколения, като им даде Път и Вяра, за да преодолеят прокобата на Онези Дни!

 

(Бр. 8/2020 на „Златоградски вестник”)