Новини

Китай - лъскавият фалш на последната комунистическа империя

сряда, 08 юли 2020 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Емил СОКОЛОВ

 

 

Ще разочаровам любителите на конспирации.

Бил съм в Китай почти месец на обмен. Изобщо не ме изненадва, че всичко тръгна оттам. Преди години прекарах почти месец в университета Джъдзян в гр. Ханджо (9 млн. жители). Университетът е един от елитните в Китай, а градът се намира на час от Шанхай с влак. Сега ще ви разкажа впечатленията ми и защо нямах търпение да се върна в Европа.

 

Първо, хигиената е лоша. Когато пристигнахме, ни беше казано да не купуваме храна от улицата, защото има опасност да се натровим. Аз се храних в един от столовете на университета, но въпреки че много внимавах какво ям, диарията и разстройството не ме подминаха. Не ми се мисли какво щеше да е, ако бях си купил някой от местните деликатеси, които се приготвят в нещо като нашите дюнерждийници. Нашите лавки за бързо хранене са петзвездни хотели в сравнение с това, което ще заварите в Китай.

Не това беше най-големият проблем за мен обаче. Липсата на елементарна свобода е нещото, което ме изкарваше извън нерви. Гугъл, Ютюб, Фейсбук и един куп други платформи са забранени. Може да се свържеш само с VPN. Всеки ден ни повтаряха по няколко пъти, че ако отидем в Пекин, не трябва да споменаваме плащад Тянанмън, защото правителството дебнело какво се говори. Съветът беше да се правим, че не знаем за танковете и репресиите преди години. Политиката и историята бяха теми, които трябваше да избягваме. Готино, нали?

Като изключим това, китайците са изключително сервилни към чужденци. Това е за сметка на собственото им население. За чуждестранните студенти има специални общежития, където спят само по двама, докато другите са в стаи по 4-5. Колкото пъти излезехме на дискотека или бар, пиехме почти за без пари, защото в заведенията ни черпеха. В Шанхай пък ни пуснаха в Скай бара на петзвезден хотел, където пих 12-годишно усики за 1 паунд. Освен безплатни алкохол и храна, са ми предлаги дори и момичета, но няма да навлизам в подробности.

Разбира се, всичко това беше зарибявка. Искаха да ни внушат колко е чудесно всичко тук. Специалното отношение, купонът и привилегиите криеха бруталното лице на диктатурата. Ще ви дам един пример. Записах се да уча Китайска история. Един ден решиха да ни заведат в музей. Когато отидохме, преподавателят 1 час обикаля и накрая призна, че музеят го няма. Как така го няма ли? Ми нямаше го. На негово място имаше строеж. Накрая ни казаха: „Това е просто Китай”. Ако цял музей може да изчезне просто така, какво остава за хората?

На фона на всичко това е абсурдно да се говори каква чудесна държава е Китай.

Това е страна, която се държи със собствените си жители като втора категория хора. Отнела им е един куп права и свободи, репресира ги и единственото, което е от значение, е да не се изложат пред чужденците. Познато? Комунизмът навсякъде е един и същ. Издевателства и глупости в името на партията, пардон, по-доброто бъдеще, са запазената марка на всяка червена диктатура.

Китайците обаче толкова се забравиха в това да градят блестящ имидж, че сега цяла Европа е под карантина заради мълчанието им. Единствено съчувствам на обикновените китайци. Кой знае какво им се налага да изтърпят, за да може партията да опази и малкото си останал авторитет. Вероятно няма да разберем, защото режимът в Китай е безмилостен. Едно нещо обаче трябва да запомним добре. Комунистическите режими трябва да се държат на дистанция. С тях не бива да се флиртува. Въпрос на време е незачитането на човешкия живот в тези държави да създаде проблеми за целия свят. Както и стана и сега целия свят се гърчи и стене така, както преди това от предишната червена империя – Чернобил на есесесер! Ценностите и принципите не бива да отстъпват пред материалните придобивки. Няма значение колко са лъсквави...

 

(Бр. 7/2020 на „Златоградски вестник”)