Новини

170 години от рождението на Иван Вазов - „Добруджанска конница”

събота, 27 юни 2020 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Янко ГОЧЕВ

 

 

Стихотворението от 1916 г. на народния поет Иван Вазов, посветено на подвизите на българската кавалерия и лично на началника на 1-ва конна дивизия, генерал-лейтенант Иван Колев - добруджанският герой, разгромил със своите полкове всички врагове на България на бойното поле - руски, румънски и сръбски войски, освободил с другите части от 3-та армия цяла Добруджа от румънска окупация.

 

Стихотворението „Добруджанска конница” на Иван Вазов, е твърде важно в неговата творческа биография, защото е и един вид катарзис на стария русофил Иван Вазов, който пред лицето на руската агресия срещу България захвърля русофилската измама и избира да защитава със стихове своята Родина, като възхвалява подвизите на нейните герои от войната в Добруджа, сражавали се успешно с вражеските руски имераторски войски, които са поголовно и унизително разгромени. През комунизма след преврата на 9. 09. 1944 г. и съветската окупация на България, тези стихотворения на Иван Вазов са укрити, цензурирани и забранени. Не се издават в стихосбирки и не се изучават. Кристално чистият национализъм на Иван Вазов става неудобен и опасен за българските комунисти. Така се насажда измамната представа, съществуваща и до днес сред поколения българи за дядо Вазов, като праволинеен русофил. Прикрива се фактът, че в 1916 и 1917 г. той громи агресията на Русия срещу България със стихове. И го прави смело и безкористно, с целия си поетичен талант, обобщавайки настроенията на българския народ. През 1916-1917 г. Вазовото слово е също толкова могъщо оръжие, с което българския народ се сражава срещу нахлулите на Балканския полуостров руски войски, които пак по неговите думи носят на българите ''робство''.

 

ДОБРУДЖАНСКАТА КОННИЦА

  Посвещава се

генералу Колеву

 

Не конница – морски

вълни побеснели,

сонм зверове горски

от гняв пощръклели;

не конница – буря

от бесни демони,

що всичко катуря

ил тъпче, ил гони;

не конница – хала

от саблен звек, блясък,

от цвил, ура – цяла

от топот и трясък,

блян вихрен понесен

над степ ековита,

ужасната песен

на конски копита!

Не конница – лава

в димящи талази,

в прах, гръмот и слава

летящи витязи!

1916 г.