Огнян МИНЧЕВ

 

Нека сме наясно - заслужаваме подигравките, които получаваме от Изток.

Ние много добре знаем какъв е приносът на Първата българска държава (която доста източници по история наричат "Първа българска империя") за приемането делото на Кирил и Методий и за създаването на средновековната култура, написана на кирилица.

 

Тази култура, която занесе Благата вест и на изток, и на север, и на запад. Тази култура, чийто език цивилизова угрофинските варвари на Скития и ги съхрани, донякъде, от поглъщане в редиците на Ордата. Култура, от която много векове по-късно покълна класическата руска литература.

Знаем, трябва да знаем, че сме дали светлина на света. Какво повече от това?

Какво друго ни е нужно, за да познаваме себе си, миналото си, върху което да проектираме възходите и паденията си?

 

Защо ни е необходимо да се гневим на дребно -

 

че някой си на североизток не бил признавал нашите заслуги? Е какво от това, че не ги признава? Това срам за нас ли е или за самия него? Това, че някой се отрича от получената благодат - това обедняване на дарителя ли е или обедняване, обнищяване на отрицателя?

В Русия живее велик народ, с велика държава и велико самочувствие.

Тези хора не могат да ни простят, че след като ни яздиха по един брутален начин в продължение на половин век, ние все пак пожелахме да възвърнем свободата си на избор. Приеха като лична обида факта, че се смятаме за принадлежащи към Европа, а не към Евразия. Въпреки че сме на границата между двете и разбираме до известна степен и едните, и другите.

Възползваха се от раненото ни самочувствие на уязвена нация, от разделението ни на "русофили" и "русофоби", породено именно от битието ни на граница. За пореден път ни ограбиха брутално с помощта на нашите "олигарси", пуснали срещу рушвети монополите на Газпром и Лукойл. Наложиха драконовски мита на нашите стоки, за да могат да ни изнудват. Напълниха ефира и мрежата с клевети за нашата "мизерия под управлението на Европа и НАТО".

Глупаво е да се ловим на това хоро - на хорото на унизителния български комплекс за малоценност пред Русия, създаден целенасочено от Азиатския департамент като огледален негативен образ на великодържавния руски комплекс за превъзходство. Комплексът ни за малоценност се реализира в два еднакво неразумни модуса.

Първият - модусът на себеунижаващото се "русофилство", модусът на полуидиота-братушка, който гледа на Север с малоумно преклонение.

Вторият - модусът на яростното "русофобство", което изригна и на 24 май, в гняв срещу поредното пренебрежение на Големия брат към нашите собствени заслуги.

 

Е, защо? Какво ни интересува, че ни пренебрегват?

 

Имаме в наследство уникалната култура на старото българско царство.

Имаме в наследство светлината, която сме дали на света. Никой не може да ни ги вземе. Оставете "мъртвите да погребват своите мъртви" - в Москва, в РКИЦ-София и навсякъде другаде.

Ние трябва да вървим по своя път, по пътя на собственото си достойнство и със съзнанието за това, което сме били и можем да бъдем.

Ако на някого му е весело да се упражнява в подигравателна пошлост - моля!

Какво ни засяга нас това. Никой не може да те обиди или унизи, ако ти самият не го допуснеш и не го поискаш!