Новини

Новият гръцки президент е „наш човек” - от с. Еникьой, Ксантийско

понеделник, 25 май 2020 Златоградски вестник Златоградски вестник
asdsadd

 

Ефим УШЕВ

 

 

Първата жена президент на съседна Гърция ще встъпи в длъжност чрез съответната церемония на 13. 03. 2020 г. И макар всички гръцки източници да сочат, че тя е родена в Солун, ако влезете в английската версия на Уикипедия ще прочетете, че Katerina Sakellaropoulou е родена на 30. 05. 1956 г. в българското гръкоманско с. Ени кьой (бълг. Кръстополе), от 1926 г. именувано със закон като Ставруполи, Южните Родопи в Гърция. Или както буквално се казва в Уикипедията: „Her family comes from Stavroupoli, Xanthi , a town in Xanthi prefecture”.

 

Освен това, Κατερίνα Σακελλαροπούλου (Катерина Сакеларополу) живее на семейни начала с адвоката Павлос Коцонис и е първата жена, председател на Върховния административен съд в Атина. Има правен научен труд по Екология на тема "Financial crisis and environmental protection on the case law of the Council of State" („Финансова криза и защита на околната среда според съдебната практика на Държавния съвет“).

Отново от английската версия на Уикипедия, този път за с. Ставруполи, ще видите, че като родом оттам са посочени две местни личности, заслужаващи внимание като такива: Георге Папасавас (р. 1924 г.) – художник; и Катерина Сакеларопулос (р. 1956 г.) – „The first female president of Hellenic republic”, т. е. „Първата жена, президент на гръцката република”. Или, да подчертаем пак, новият гръцки президент е сочен като видна личност от Ставруполи, Ксантийско, а не от Солун, както сочат гръцките медии. Според „Дойче веле” тя е „топ юрист, но политически аутсайдер", обаче добавя: „Конституцията дава ограничени пълномощия на Президента на Гърция, но г-жа Сакеларополу е върховен главнокомандващ на Въоръжените сили и често ще бъде консултант по международни въпроси."

Бившата община

Ставруполи

 

сега е част от новия формат „евро-община Ксанти”, самото село, по местни твърдения, е с около 800 гърци и БГ-патриаршисти (тук е бил лагера "Еникьой", Кръстополе, за изолиране на български подривни елементи, комунисти до 1944-а). Селото е заобиколено от селища с българи-мюсюлмани (pomakos) и християни: с. Геракас (бивше Атманджа) - 26 ж. българи-мохамедани и гърци; с. Исеа (бивше Исидже) – 137 ж.; с. Мега Евмиро (бивше Емирли) – 79 ж.; с. Миртуса (бивше Мураджик) – 13 ж.; с. Орестини (бивше Кьористен) – 14 ж.; с. Пилима (бивше Печели) – 125 ж. Бихме добавили и близкото до него друго българско родопско село - Габрово (дн. Калифея), което обаче не съществува реално, в историята си на два пъти опожарявано от гръцки андарти, поради българското си население, непожелало да се погърчи.

Според бай Коста от Ставруполи, с когото преди време разговаряхме на чист български език в кафенето под чинара в центъра, жителите тук най-често са си вземали жени именно от съседно Габрово, тъй като само там населението е открай време християнско. Самият бай Коста имал леля в Асеновград, похвали ни се той тогава, но както тези дни разбрах от наемателя на склад за стоки на едро в Златоград – Карасакалидис, също родом от Еникьой, той наскоро е починал. А както правилно подозирате, с г-н Карасакалидис също си говорим и се разбираме на обикновен български език... Родом от Габрово е българският търговец и дарител Кудоглу, който построява църквата „Св. Никола” на Порто Лаго и чиято къща в Ксанти днес е етнографския музей на града. В Габрово и Ени-кьой преподава в българските екзархийски училища тук по-сетнешния даръдерски даскал Яков Димов Змейкович, родом от българското с. Вруток, Гостиварско, в Македония. От селото на г-жа Катерина Сакеларополу пък е и родът на Георги Вулев, дядо на скандалната Вулева от някогашните „Жълтини” по СКАТ, но автор на книга с историята на родното си Ени-кьой, Ксантийско, издадена у нас през 70-те години на 20 в. Същият, който след деветосептемврийския преврат през септември 1944 г. е първи секретар на общинския комитет на БКП в Златоград и от тази позиция организира зловещи гонения и разправа със семейство Александър и Райна Ханджиеви (кметът и околийски управител на Златоград, и директорката на училището тук преди съветската окупация у нас).

 

Ако обаче още

малко се спрем

 

на произхода на новия гръцки президент, трябва да кажем, че родът на майка й, която се казва Алики (галено от Ангелина), е от с. Агриджан хисар, Гюмюрджинско (дн. с. Гратини, обл. Комотини). През 1942 г., казват ни тамошни наши приятели, голяма част от това село се преселва именно в Ставруполи, което и тогава е известно с българското си население, а след войната някои се връщат, други остават да живеят там. Нейният род остава и впоследствие Алики се жени за местния младеж Николаос, бащата на Катерина. И днес тя има братовчеди и в Ставруполи, и в Гратини - село в Беломорска Тракия, с 533 жители в южните склонове на Родопите, на 13 км северно от Гюмюрджина.

Освободени от българската войска през октомври 1912 г., тези земи са неразделна част от България до 1920 г., в края на април 1941 българският суверенитет в тях е възстановен, а след Втората световна война преминават към Гърция.

Ще завършим с това, че наскоро, след публикуването на тези ми бележки във ФБ, от някои медии, вкл. БНТ, ме потърсиха за разговор и между другите въпроси ме питат: „И сега какво да очакваме от това, че новият гръцки президент евентуалнжо е с български корени?”

Отговорът ми е, че нищо не можем да очакваме... При това не само защото тази длъжност в Гърция е с протоколни функции, избираема от парламента, а не пряко от населението, както е у нас. А и защото, преди всичко, самата г-жа Сакеларополу, според семейното възпитание, което е получила, никога не би признала такива корени. Колкото до нас - остава ни само известна гордост, че новият гръцки президент е родопчанка и че можем да свързваме произхода на една видна личност от съвременния политически живот в южната ни съседка с някогашните български земи от Южните Родопи и лелеяното от всички нас Беломорие.

 

(Бр. 4/2020 на „Златоградски вестник”)