Новини

Ридван Караходжа: Разбрах, че съм българин, след като отворих един стар куфар на дядо ми

петък, 22 май 2020 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

+ „...И поисках да си извадя документи за българско гражданство, защото смятам това за нормално...” – казва в разговара ни човекът от с. Пулево, Ксантийско

 

Валентин ХАДЖИЕВ

 

 

Ридван Караходжа е роден в село Пулево/ Просилио/, Ксантийско, Гърция през 1973 г. Завършил е медресе в Шахин /Ехинос/, а след това "Педагогическа академия" в Солун с право да преподава в малцинствени училища. Бил е административен служител в Шахин, но след като започнал да преподава отказва с мотива, че там турци няма, и иска да преподава майчиния си език. Среща категоричен отпор от самите гръцки институции, които спират да му плащат и го карат да подаде молба за напускане. Караходжа поддържа свой блог, където публикува на гръцки и български език родопски песни, истории, обичаи и мнения за българите в Северна Гърция.

 

 

. Ридван, вашата история звучи невероятно. Възможно ли е да не знаете през половината си живот, че имате български предци и да го научите от документ?

- От къде да зная? Майка ми е неграмотна жена. Говори на родопски диалект. Знае само няколко израза на гръцки и турски. Не може да обясни какво говори. В нашия край на диалекта, който говорим, викаме "помацки". В училище при нас не учим книжовен български език. Учим гръцки и турски език. Няма учебници на български, нито изучаваме диалекта си. Как тогава да разбреш, че говориш диалект на българския език? И повечето хора при нас не знаят, че езика, който говорят, е диалект на българския. Аз намерих случайно един път прашясало куфарче у нас на една лавица. Разрових се в него и намерих документи на дядо си Идриз. Намерих сред тях документ като лична карта, който му е позволявал да се движи в района и да идва да работи в Златоград. Там пише име, фамилия и народност: Българска. Тогава се убедих и сега вече знам като ме попитат какъв език е майчиният ви, да кажа: български. Но не мисля, че вреди, ако някой му вика "помацки", от това хората няма да се променят. И аз го ползвам този термин. Това нищо не променя в мен.

 

. Отрасъл си в малко село близо до границата с България. Не е ли имало как да разбереш по-рано, че както говориш ти, така говорят и през границата?

- Пулево има 150 души население. Като бях малък нямаше интернет. Няма откъде да вземеш да прочетеш ако те интересува. Завърших медресе в Шахин. Но като бях на 12 години баща ми ме изпрати в Турция да уча. Училището беше в азиатската част на Истанбул. Бяха ни настанили в една голяма стая всички. В нея имаше една печка, ако си далече - направо замръзваш. Перяхме се сами на мивката. Беше като затвор, но и самата сграда е била някога затвор. Мрънках на нашите, не исках да бъда там. Пуснаха ни ваканция по Нова година. Исках фотоапарат и баща ми купи, за да се върна в училището. И като се върнах, преди да ми прибере отговорника паспорта и парите, реших да избягам. Нямахме шкафчета, никакви удобства. Всичко ми седеше в един куфар. Оставих го в тоалетната. Изчаках вечерта, към 21 часа се събираха на оперативка и отидох в тоалетната, грабнах куфара и излязох. Повиках такси до ферибота на Босфора. Без малко да ме върнат, защото дойде един полицай и ме гледа - дете с куфар, попита ме дали нещо не ми е зле. Излъгах го, че нося дрехи за пране при роднини и успях да се кача на ферибота. Полицаят обаче като слязох, искаше да ме заведе до автобус, за който бях казал, че ще се качвам. Молех го да ме остави, че знам къде е автобуса. Купи ми хляб и ме остави. Добре че стана така, че щях да изпусна влака до Ксанти. Затичах се към гарата. Отивам за билета, а един ми се пошегува, че съм го изпуснал. Видя, че се притеснявам и ме заведе. Намерих си мястото и се молех да мина границата и да не ме вземат за беглец. Като минах двете граници и си отдъхнах. От Ксанти се прибрах с такси до Пулево. Не мога и да си представя какъв щях да съм сега, ако не беше се случило това. И като се прибрах, казах на баща ми: Това беше, няма да се върна. След това завърших "Педагогика" в университет за малцинствата в Солун, с право да преподавам в малцинствени училища. Учил съм гръцки и турски език, но така и не ги знам добре.

 

. Кога започна да се интересуваш от диалекта си?

- В казармата. Бях в четвърти армейски корпус, базиран в Ксанти. Там участвах в създаването на речник на думите и тяхното значение на родопски диалект и гръцки език. Тогава имаше политическа акция, държавна политика за приобщаването на жителите на Северна Гърция. Защото правителствата преди бяха направили страшни грешки с това население, искаха нещо да поправят, но това вече е непоправимо. Бяха ни събрали една групичка войници да правим речника. Тогава министър на отбраната беше Герасимус Арсенис. Беше разпоредил да се направи такъв речник. И след две години работа издадохме речник на думите от нашия диалект - на гръцки, с граматика, синтаксис, правила. Има особености като диалект, има разлика в падежите, имаме четири падежа. Но голяма част от този материал, който събрах, докато правехме речника, не влезе. И тогава реших да издам свой речник. И го издадох, доста по-късно, през 2017 г. В 15 бройки само, защото искам да съм независим, никой да не го финансира, за да нямам цензура. 1000 страници е речника, с над 50 000 думи и форми на езика. И много неща не влязоха в него, но няма как да издам пет тома. Исках един том да има, поне да го има събрания материал в големите библиотеки.

 

. И как научи книжовен български език?

- Научих го сам. Тогава нямаше интернет, нямаше учебник на български и беше трудно, от българо-гръцки речник започнах да уча думите и как се изписват. Сам си имах интерес да го разбера, заради речника. А и да знам какво говоря сам за себе си, защото като ме попитат какво говоря, не можех да отговоря, не знаех. Нямах си представа какво говоря, нито знаех нещо за кирилицата, но покрай речника разбрах, че говоря български език. След това с интернета вече имам достъп и до книги, и до текстове, до звукове, има видеа. Вече е друго. В армията ползвахме гръцката азбука за речника. И съм свикнал да ползвам ударения в думите. Сега като чета български вестник и ми е трудно, тъй като като не знам къде е ударението и дали не го произнасям грешно. Междувременно работих 5 години в медресето, лицей за средно образование в Шахин, като административен служител. Когато трябваше да започна да преподавам, отказах. Уволниха ме, защото отказах да преподавам турски език, защото не го знам и в момента водя дела за това. И сега си поддържам свой блог в интернет, пиша всичко, което искам, защото на нищо и на никой не давам да ми посяга на свободата.

 

. Можеш ли да си категоричен вече, след толкова четене, какъв е майчиният ти език?

- Той си е български. И да го отрекат, не се променя нищо. 

 

. И как реши да поискаш българско гражданство?

- Нямаше какво да мисля дали го искам, като намерих документите на дядо с народност: Българска. От две години съм задвижил процедурата за българско гражданство. Подадох документи преди две години, ходих в Смолян, Пловдив, София. Един документ при превода се загуби, пак го изваждах. Но ми издадоха от Държавната агенция за българите в чужбина официален документ за български произход, това е най-важното. Този документ отива в Министерството на правосъдието и сега чакам да получа официален документ за българско гражданство.

 

(Бр. 4/2020 на „Златоградски вестник”)