Справката със съставените актове по гражданското състояние на общината през изминалата 2019 г. е отново твърде категорична и стряскаща като факти.

Които следва да водят до тревожни размисли за днешното ни битие на златоградчани и затова прословуто „добро място за живеене”, за което толкова говорим, а някак все не ни се получава. Защото, да повторим и потретим, народ измира като по епидемия, младежи напускат града, било да учат, било за робота, и никога не се връщат, а в Германия, Англия и Испания вече има цели златоградски квартали...

И ето я справката: през 2019 г. актовете за родени златоградчани са само 25. При 29 за 2018-а и 39 през 2017 г.

Затова пък починалите през 2019 г. златоградчани са 139, при 142 през 2018-а и 138 през 2017 г. Починалите в Златоград са 84, в с. Старцево – 33, в селата Аламовци и Ерма река – по 6, а в с. Долен – 8.

На този „фон”, сключените 55 бр. граждански брака едва ли имат значение, тъй като оженилите се двойки едва ли остават в града и кметствата. През 2018 г. тези актове са били 65, а през 2017 – 54 бр.

Затова основното като проблем в общината си остова с какво, с каква работна стратегия, управляващите ще мотивират младите хора да се връщат в Златоград и какво ще им предложат като работа за тяхното развитие и личностно осъществяване - именно тук, в родното им място.

(Бр. 4/2020 на „Златоградски вестник”)