Ефим УШЕВ

Никога не съм си и мислил, че на български език ще имам и ще мога да потъна в есеистиката на Езра Паунд – в едно прекрасно томче на 260 страници, с цели 12 есета, преведени от Олга Николова.

Може би защото не пасваше на подбраната тема, но и преводачът Кръстан Дянков не бе включил в единствения у нас представителен том с американски есета този автор („Гражданско неподчинение”, 1981 г.)

Затова сега тази книга наистина запълва празнота в българската култура, доколкото и Владимир Левчев включва в своята книга с преводите си на Паунд само неговата поезия.

Затова поздравления за Олга, препоръчвам книгата на всеки, петимен за качествено четиво, каквито безспорно са размислите за литература и изкуствата на един дълбок ум като Езра Паунд.

Ето някои набързо подбрани негови мисли от различните есета:

. „Абсолютно съществено е да се пише великолепна поезия. И няма никакво значение кой я пише...”;

. „В поезията нещо връхлита ума. В прозата умът намира обект за наблюдение. Поетичният факт иде пръв”;

. „Литературата е новина, която завинаги остава новина”;

. „Ако литературата на една нация стигне до упадък, нацията атрофира и загнива...” 

(Бр. 4/2020 на „Златоградски вестник”)