Новини

Страници от историята: Юстинияновата чума и българо-византийските войни през VIII в.

неделя, 15 март 2020 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Петър ГОЛИЙСКИ

 

 

...Ударилата през 747–748 г. Константинопол чума докарва столицата на Източната римска империя до демографското й дъно. Ако през 540 г. градът има около 400 000 население, през 748 г. жителите му в най-добрия случай са не повече от 50 000. През целия VIII в. империята изпитва отчаян недостиг от хора и императорите полагали непрестанни усилия да увеличат броя на жителите на империята, като това ставало най-вече чрез заселване на пленници на нейна територия.

 

Така например през 755 г. император Константин V настанява известен брой пленени сирийци и арменци по българо-ромейската граница, за да служат като граничари и да попълнят оредялото население на Северна Тракия. В отговор Константин V получава ултиматум, с който българите настоявали новопостроените укрепления да бъдат сринати. Отказът на императора слага началото на 20-годишни ожесточени войни. Първоначалната българска агресивност е пречупена след голямото сражение при Анхиало от лятото на 763 г. и в един момент дезорганизираната и останала почти без войска България оцелява единствено благодарение на намесата на природните стихии, потопили на два пъти ромейския флот в Черно море. Това обаче не попречва на имперските войски поне два пъти да пренесат военните действия северно от Стара планина.

Защо обаче Константин V не довършва едва дишащата България?

Отговорът е, че най-вероятно той не е имал такива намерения, а в плановете му влизала единствено идеята да превърне България в протекторат, управляван от владетел или род, който да е послушен васал на империята. Като население, тоест работна ръка и данъкоплатци, България почти нищо не е можела да предложи на империята. За сметка на това нейното завоюване е щяло да струва големи разходи под формата на войници и средства за защитата на новата-стара граница по Дунава.

На тези кроежи на Константин V обаче попречва непримиримостта на българската аристокрация, за която мирът означавал капитулация и гибел на държавата: „Чрез тебе [Сабине] България ще бъде поробена от ромеите“ (Теофан Изповедник), както и „антиагентурните мерки“ на кан Телериг.

Българското упорство на свой ред предизвиква нови военни действия от страна на Константин V, който в един момент се оказва въвлечен във война, която му носи само разходи и загуби. След 763 г., когато в отговор на измяната на славянските съюзници, 208 000 славяни са прогонени от България и търсят убежище на източноримска територия, България се оказва в много тежко демографско положение. Вероятно ситуацията не е била розова още към 750 г., в резултат от пренесената (това е неизбежно) на българска територия чума, която опустошавала през 747–748 г. Константинопол.

За крайно тежкото демографско положение на България свидетелства например това, че през 774 г. кан Телериг изпраща 12-хилядна войска към Македония, за да пресели на българска територия племето Берзити, което традиционно е смятано за славянско. Фактът, че само 9 години след като управляващите в Плиска прогонват 208 000 славяни, те заселват славяни на своя територия, може да се тълкува единствено като знак за крещящите демографски проблеми на Дунавска България през последната четвърт на VIII в.