Новини

Председателят на НС Караянчева се включи в комитет за Година на Момчил юнак през 2020

събота, 07 март 2020 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Евтим ЦВЕТКОВ

 

 

Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева взе участие в панихида в памет на загиналите за свободата на Родопите от времето на Момчил юнак до балканските войни, отслужена в златоградския храм „Успение Богородично“.

Тя дойде в Златоград по покана на инициативен комитет за отбелязване на предстоящата „Година на Момчил войвода” през 2020 г. и за учредяване на комитета, в който и тя ще бъде член.

 

След панихидата тя поднесе цветя пред паметните монументи, разположени в някогашното гробище в църквата, в един от който е поставен Завет към поколенията, заедно със списък на загиналите родопчани от Южните и Средни Родопи във войните за обединение на България (1912-1918). През 2020 г. ще има поредица от събития, посветени на 675-годишнината от гибелта на Момчил войвода пред портите на крепостта Перитерион край Порто Лаго на Бяло море.

Както бе обявено на специална пресконференция в „Сивриевата зала” в Стария град,  в инициативния комитет за честванията влизат Цвета Караянчева, зам.-министър Румен Димитров, кметът на Златоград Мирослав Янчев, кметът на Смолян Николай Мелемов, кметът на с. Момчиловци Сийка Суркова, проф. Николай Овчаров, проф. Пламен Павлов, инж. Александър Митушев, инж. Румен Цонев и инж. Тодор Георгиев.

На тази пресконференция председателят на Народното събрание заяви, че за нея е удоволствие да бъде член на ИК, който се учреди, застава изцяло зад инициативата за честванията за Момчил юнак и ще участва дейно в предвижданите събития. „Нека историците да разказват за миналите събития от българската история, за да ги познаваме всички и да се горедеем с тях. Много малко се знае и за Момчил юнак и аз се надявам, че Златоград ще стане притегателен център с инициативите, които се подготвят в негова чест и все повече туристи да идват тук. Защото Родопите са най-красивата планина, в която живеят най-топлите, най-работливите и най-хубавите хора”.

Тя изрази увереност, че започнатото ще се увенчае с успех и лично ще се включи в отбелязването на предстоящата годишнина.

Проф. Николай Овчаров още веднъж обоснова защо именно Момчил. Според него има достатъчно доказателства чисто исторически, той е действал именно в тази част на Родопите, най-вероятно родопски българин е бил, който се намесва в гражданската война във Византия, когато Йоан Кантакузин се бори за властта срещу малолетния Йоан V и неговата майка Ана Савойска. Тази война отслабва Византия до огромна степен и в помощ за първи път са повикани турци от емирата Айдън от крайбрежието на Мала Азия. И тогава Момчил е един от първите, които се противопоставя на турската заплаха по земите ни на Балканите. Възползвайки се от ситуацията тогава, той получава най-високите титли на империята, стигайки до севастократор, който владее земите на днешното Среднородопие и крайбрежието на Беломорието. Ксанти става негова столица в периода 1343-45 г., когато се противопоставя и влиза в конфликт с Кантакузин, сключва договор с цар Иван Александър, който по това време взема Източните Родопи – крепостите Ахридос и Перперикон, което е описано в спомените на император Кантакузин. Съюзът с Иван Александър е скрепен с брака на Момчил с видна болярка от столицата Търново. Точно тогава Кантакузин със своя съюзник Омур паша предприема голямо настъпление към крепостта Перитерион, владяна от Момчил и чиито руини и до днес са запазени откъм планинската част на езерото Порто Лагос. При това настъпление на императора към крепостта, Момчил с хората си е извън нея, поисква да влезе вътре, но гражданите, изплашени, че ще бъдат подложени на разорение от настъпващите ромейско-турски войски, не го допускат и Момчил загива пред портите на крепостта си. Колкото и да е странно днес, тази порта е запазена, заедно с арката им.

Овчаров обяви, че заедно с проф. Пламен Павлов работят върху книга за Момчил и неговата епоха и помоли председателят на парламента да им съдейства със средства за нейното издаване в годината на честванията.

А проф. Павлов също разказа за необходимостта да се разказва и доуточнява историята за Момчил и неговата епоха, защото той не е първият българин с водещи позиции в тоя район. И напомни за севаст Никола Мито, споменаван в 1294 г., когато явно има едно българско самоуправление в района, в рамките на империята. След него идва и т. нар. Лъжеивайло („Псевдолахана” го наричат гърците), който също е местен, не идва от някъде другаде. Иван Свинепаса е вторият „лъжеивайло”, който заявява, че е участвал в разни български събития, след което се явява Момчил, стигнал до титлите севастократор и деспот, чиято жена е от Мизия, по спомените на Кантакузин. И която се връща в Търново след неговата смърт.

За валичието на Момчил може да се съди и по фолклора, останал за него – той е най-възпяваният от народа герой от тази епоха, редом с Крали Марко от Прилеп. В гр. Пирот също има памет за Момчил, където има крепост на негово име и сърбите спекулират, че е бил сърбин. Това обаче е абсурдно, тъй като народността на Момчил е вън от съмнение, а самият Пирот, както и гр. Ниш, никога не е бил в сръбското царство, до падането си от османците те са в Търновското царство, а понякога и към Видинското. Фолклорната памет за него е силна, излиза много извън Родопите, а и самият Кантакузин малко лицемерно в спомените си пише, че много страдал от неговата смърт и дори, че пролял „сълза за него”. Затова е чудесна идеята именно на днешното КПП край Златоград да има негов паметник, един вид завръщането на Момчил в родопските и беломорски негови владения. Според Павлов, такива личности могат само да ни сближават, защото днешните хора тук са негови потомци.

Александър Митушев, заедно с художниците Николай и Марина Русеви от Варна, представиха вариантите на бъдещия паметник, който ще бъде от камък и бронз, 2.5 м. висок. Предвижда се монументът ще бъде открит на 7 юли догодина, когато се навършват 675 години от смъртта му.

Средствата за паметника се събират с дарения по банкова сметка, която обявяваме: Банка ДСК-Златоград, IBAN: BG29STSA93000026512384, BIC: STSABGSF.

 

...

По-късно след посещението си в Златоград, Караянчева пусна снимки от посещението си и написа във ФБ-страницата си: „Днес присъствах на панихида за Момчил юнак и падналите за свободата на Родопите, отслужена в църквата „Успение на Света Богородица“ в Златоград, положих цветя пред паметните плочи на загиналите в Балканските войни. Посетих килийното училище, музея на Дельо войвода, уникалната етнографска сбирка и занаятчийските работилници в архитектурния резерват, които възкресяват изконните български традиции.

Заедно с кмета на града Мирослав Янчев, стопанина на ареалния комплекс Александър Митушев, археолога проф. Николай Овчаров и историкът проф. Пламен Павлов обявихме плана за честванията на 675 г. от гибелта на Момчил юнак. Като член на Инициативния комитет смятам, че това е силно родолюбива инициатива в подкрепа на един от първите балкански владетели, опълчили се на османското нашествие. 2020 г. е обявена за „Година на Момчил юнак – родопския цар“. На граничния пункт с Гърция ще бъде издигнат негов монумент от мрамор и бронз, ще бъде организирана и изследователска експедиция за издирване на лобното му място”.

Тези думи тя съпровожда с няколко снимки из разходката си със своите домакини.

 

(Бр. 20/2019 на "Златоградски вестник")