Новини

Какви са съкровищата на Аника и Каролина Романови от Старцево?

неделя, 26 януари 2020 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Христина ЧЕРВЕНКОВА

 

"Баба ни се е казвала Карамфила, но майка ми не е искала да се казвам така и е избрала да ме кръсти на принцесата на Монако – Каролина", каза Каролина Романова. Аника и Каролина ни разказват за семейните съкровищата, скрити в сандъка на прабаба, защото те са внуците, които пазят безценните дарове и днес. Те са родени в едно от най-старите села в България - село Старцево в Родопите. Родът на майка им е много стар. Дядо й Роман е роден през 1871 г., преди Освобождението. Родът на баща им е от с. Ерма река, но от бебе дядото остава без родители. "Нашите баби и дядовци са починали доста рано, но майка помни всичко, тъй като са били осиновени и е трябвало да си сменят фамилията, сега фамилията се връща при нас, защото той е искал. Например, баща ни се казва Филип Евтимов, докато ние носим фамилията на дядо ни", разказват двете. Сестрите Аника и Каролина имат по-малък брат. Момичетата пазят и носят стари, автентични носии за делник и празник. В село Старцево дрехите за сватба са от коприна и извезани със сребро. В дома им се пазят едни от най-старите и красиви носии. В спалнята на баба им избухва пожар, но непокътнат остава ореховият сандък.

 

Кои са чаровните дами?

Защо съхраняват старите

семейни съкровища?

 

Наричат ги диамантите на Родопите – две сестри, които пазят непокътната връзката с родното село. В Рожен бяха отличени като момичетата с най-колоритни и автентични носии - наследство на повече от 200 години. „Има нещо кораво, непокорно в тъмните й очи. Като буен кон, придошла река и разкъсана зора.” В Рожен красотата на Аника и Каролина прикова всички погледи. Впечатляват с невероятно дългите си коси, украсени със сребро. Повече от 14 часа отнема на лелите им да ги сплетат. Трудът се възнаграждава, а с автентичната носия, пазена в семейството, се отличиха като най-красивите. Те са жива история. Носят я, пазят я, разказват за носията, но защо? Ако можеше, Аника би пренесла от миналото в настоящето мъниста на баба си, сама се учи на майсторлъка. В Пловдив Каролина учи етнология, а Аника – българска и английска филология. Модна агенция предлага корици на списания и подиуми на красотата, но Аника отказва. Благодарение на сръчните им ръце и журналистите пътуват с тях с машината на времето, пременени със съкровищата от семейния сандък на Романови.

 

(Бр. 18/2019 на „Златоградски вестник”)