+ Американският етнограф Мартин Кейнинг, открил за света златоградската песен за Дельо войвода, отново дойде в България...

Изложба под наслов „Ехо от Балканите 20 в. Портрети и звуци от България”, откриха в средата на септември в София, а етнографът Мартин Кейнинг бе в страната, за да я представи лично. Това е човекът, който преди години избра златоградската песен „Излел е Дельо хайдутин”, в изпълнение на Валя Балканска, да лети в Космоса, редом до други образци на човешката музикална култура.

„Песента за Дельо беше най-емоционалната и въздействаща песен, която чухме по време на селекцията”, каза Кейнинг пред телевизионния екран. И допълни, че е бил изумен, когато за първи път е чул песента в изпълнение на Надежда Хвойнева. При преговорите за изпълнение с Валя Балканска обаче, поставили условие, че ще имат пълен контрол върху аранжимента на песента. „Тя изпя песента само вендъж и приключихме – разказа Кейнинг, - не се наложи втори дубъл, защото беше перфектно. Това беше много емоционален момент”.

Песента е записана в Смолян, в една училищна стая, в която е нямало нищо за смекчаване на звука, затова са използвани три микрофона. Екипът е бил изцяло от американци. Изложбата от фотографии, които Мартин Кейнинг представи в столицата, са снимани през 70-те години на 20 в., когато той е идвал в България по 2-3 месеца в годината и е пътешествал из българските земи. Освен певицата Балканска, тук могат да се видят още десетки други лица на българи от онова време.

За избора на Дельовата песен за „Вояджър” казва, че не е подбрана от Карл Сейгън с неова протекция, че процесът е бил състезателен, „не съм натискал да се избере именно тази песен”. Избрани са само 27 песни и тя е една от тях, несъъмнено едни от най-добрите от човешкото наследство.

На въпрос на журналисти за българския фолклор, Кейнинг каза: „Знаете ли, че централноевропейците имат по един-два танца и се въртят в кръг. А вие имате много – линия, кръг, в ръченицата може да имате поне десет партньори. Дори не съм се съмнявал, че българите са европейци. Не се подценявайте, защото това вече ще бъде проблем. В националната си памет вие пазите много травми и това е разбираемо. Но не бива да се подценявате, пазете традициите си колкото можете, хората, които съм снимал в тази изложба, могат да осигуурят връзката с един изчезнал начин на живот, коййто не бива да бъде забравен. Защото когато осъзнаем, че ни липсва, вече може да бъде късно...”

(Бр. 16/2019 на „Златоградски вестник”)