Новини

Мариана Ангелова и книгита „Танц върху жарава”

четвъртък, 26 декември 2019 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Ефим УШЕВ

 

Много читатели на поетесата Мариана Ангелова дойдоха да се срещнат лично с нея на поетична вечер в „Сивриевата зала” на Стария град. Много цветя и поздравления получи тя на премиерата на своята първа книга със стихове в Златоград. Беше изненадана, когато д-р Лаура Пехливаанова прочете нейни стихове в превод на руски език, който тя много сполучливо е направила. Д-р Савера Щукина също изрази мнението си за нейните стихове, разказа и за добрата професионална работа си с нея.

Прозвучаха хубави думи за нашата гостенка и от дошли специално за вечерта от съседния гр. Неделино, както и от родния й Димитровград.

По-долу публикуваме представянето на поетесата, направено от Ефим Ушев, както и подбрани строфи от нейната книга. ЗВ

 

...

През един жарък ден на август, влезе в редакцията една хубава жена - каза, че я пращат нейни приятели, защото се занимавам с литература, и попита: ето моята книга, идвам често в Златоград по професионални задачи, града ми харесва много, може ли да представим книгата ми тук?

 

Разбира се, казвам й, така и така преди няколко години закрихме литературните си дни, може пък и да ги започнем отново с твоята книга. Помолихме Ал. Митушев за залата, той веднага откликна и ето ни в тази карсива зала, която носи името на голям български писател от Златоград, но в която май от доста време поезия не е звучала.

Моята задача всъщност е скромна – трябва с няколко думи да ви я представя, като не скривам задоволството си, че в Златоград е имало толкова много почитатели на поезията.

Мариана е родена в Димитровград, но осъществява себе си като личност в Хасково - чрез семейството и работата си в областта на здравеопазването. Завършила е Медицински  университет в София и Журналистическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

В момента работи като медицински представител във фармацефтична фирма.

За себе си казва, че я мамят дългите пътища - обича да пътува, да се докосва до непознати места. Желанието й да опознава все повече хора, градове, държави, да вниква в техните истории, я кара да пише поезия. Вълнението да се докосва до историята на земята, до тайните на великите творци, оставили ярка диря след себе си, ражда и първите й стихове.

Шест от нейните стихотворения намират място в алманаха за съвременни български автори – сб. „Думите“. Тя подържа влечението си към латино-музиката и пренася аромата на танцуваща жена в стиховете си. Танцът, всъщност, е вплетена метафора в заглавието на книгата, изразявайки нейната същност.

„Танц върху жарава“, която представяме тази вечер - това е първата й книга, издадена е в памет на младата художничка Христина Христова, оставила траен спомен в сърцата на близките й хора, затова може би и стихосбирката оживява чрез нейните картини. Може да се каже и обратното - че картините и рисунките на Христина оживяват и остават в съзнанието на читателите чрез стиховете на Мариана, които ще слушате и в нейна рецитация. А те, както ще се убедите след малко, са цветен, емоционален пътепис не само на местата, където е била поетесата. Не само чувствена картина на изживяното там.

Те са и една подробна картина на нейната душевност, чиято първа характеристика е искреността, неподправеността, бих казал - първичността на чувството.

Няма да пропусна да кажа, разбира се, че заедно с поетесата тази вечер е и джаз-музикантът Димитър Русев, който ще обогати синкретизмът на поетичната ни вечер - между поезията на Мариана, рисунките на Христина, и световната джаз музика.

 

...

Инстинкт е да се храня със надежда,

и половината от нея да ти дам.

Инстинкт е да раздавам обич с нежност

и никога да не оставаш сам!

 

...

Миналото в скрина тихо чака,

отдавна в прах са спомени игриви.

Детството - заспало под сачака,

прелиства страници oт дни щастливи.

 

...

Във нощите, изпълнени със страст,

любов и грях се гонят лудо,

танцуват в кабарето до несвяст,

а в храма на Монмартър става чудо.

 

...

Съдбата ръси ме с малко живец,

с минути в ръката си тичам.

Стрелката рисува живот по конец,

живот, който аз си обичам.

 

...

Хоризонтът се е сгушил в теб

и ухае на узряла вечност.

Бе до вчера просто късче лед,

а днес изпълваш ме с човечност!

 

...

„Благодаря, Златоград, за духа и гостоприемството, за отворените и пълни с доброта сърца, за прегръдката и сълзите от щастие!”, написа по-късно след срещата поетесата Мариана Ангелова във ФБ-страницата на „Златоградски вестник”.

 

(Бр. 16/2019 на „Златоградски вестник”)