Новини

Читателски дневник: Две писма до редакцията ни припомнят...

вторник, 24 декември 2019 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

1.

Здравейте, г-н Ушев. Много отдавна, от няколко години се каня да ви пиша и все не намирам смелост, а може би и не съм напълно убедена, че именно към вас трябва да се обърна с писмото си.

И така - аз се казвам Мария Георгиева Гусева, по баща Запрянова, започнах и ще се опитам и да ви питам и да ви помоля , ако имате възможност да ми дадете някакъв отговор. Напуснах Златоград много отдавна - през далечната 1969 г. Преди това живеехме в с. Фабрика, което вече знаете, че не съществува. За жалост няма ми ги спомените, детството, нямам нищо, което би ме радвало и което е голямата ми болка.

Някога, когато живеехме в с. Фабрика, до нас в блока в съседен апартамент, живеше един млад аптекар, който имаше вашата фамилия - Ушев. Все си мисля дали вие не сте негов син или поне роднина. Толкова много години минаха, а спомените ми - макар и детски, в мен са живи. За съжаление, при независими от мен обстоятелства, загубих всички снимки и сега даже и това нямам. Преди време, в един ваш пост, видях снимка от здравния пункт във Фабрика - на снимката имаше мед. работници, между тях и баща ви. Моя баща се казваше Георги Атанасов Запрянов, вие няма как да си го спомняте, защото той почина през 1966 г. До смъртта си беше кмет на с. Фабрика. Безкрайно ще съм ви благодарна, ако случайно можете да ни покажете някаква снимка, ако наистина вие сте сина на аптекаря Ушев.

Извинете ме, ако с писмото си ви ангажирам и притеснявам. Ако имате възможност пишете. Желая ви спокойни и хубави дни в красивия Златоград.

 

Мария Гусева

София

 

2. Ремонт без предупреждение

 

Ремонт на улица в Бг стил – разкопаваме ви улицата, ама си свържете тръбите самички към къщите. И без всякакво предупреждение! В друга страна щяха да пишат до хората предварителни писма – и до хората, и до бизнеса, може би поне половин година напред... Въобще - като едно време си е. Няма уважение към нормалния човек и малък бизнес, а това е основа за всичко друго. Кокошкари в общи линии. Казали им ”разкопаваме ва, после всеки да се свързва”, а гаранцията в проекта къде е? На всичкото отгоре, трябвало и да са щастливи, че имали нова тръба.

Карай, нека се радват на нова тръба, остава да чакаме и “светлото бъдеще“.

Дотогава хората няма да могат да си вадят колите от гаража, къща за гости ще е празна по празниците, които идват, възрастни жени ще драпат окопи за вода, продукция на малък бизнес ще се разваля... И т. н.

Затова пък трябва всички да са щастливи, че фирмата, която им продава вода, е сменила тръбата...

 

Петьо Априлов

Златоград

 

(Бр. 16/2019 на „Златоградски вестник”)