Новини

Темата: Поредното изпитване замърсеността на въздуха в Златоград не дава повод за успокоение. Защо е така...

сряда, 27 ноември 2019 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Евтим ЦВЕТКОВ

 

 

Както вече са информирани от ФБ-страницата на вестника, читателите ни знаят за поредната проверка за чистотата на въздуха в Златоград, направена от специализираната автоматична мобилна станция в Пловдив в периода 7-19 март т. г. на централния площад. Копие от протокола по изпитването ни бе своевременно изпратен в редакцията от РОИСВ-Смолян и от него е видно, че за този период няма превишение на среднонощните норми за фини прахови частици (ФПЧ 10), както и за серен диоксид, въглероден оксид, азотни диоксиди и озон.

 

Предстоят още две замервания на въздуха в Златоград от еколабораторията в Пловдив – през летния и есенния периоди, и тогава ще имаме едно представително проучване, което ще даде възможност за съответните заключения и предписания, евентуално, към общината. Която, за жалост, продължава да пренебрегва проблема и все още няма програма за въздуха на общината. А следва да организира съответно обсъждане в ОбС, където е мястото кметът да внесе своите виждания със съответни мерки и предложения.

Но според споменатия протокол от март т. г., в който са описани подробно замерванията за всеки час от деня в посочения по-горе период, ФПЧ превишават нормата от 50 мг/м3 единствено в сутрешните часове между 8 и 9 ч, когато е замерена замърсеност от 66 и 87 мг/м3. Това е и максимално измерената стойност за периода, което не може да се каже за мерките при останалите показатели, при които нямаме дори достигане до съответната пределна норма, камо ли превишение.

В 1 часа след полунощ на 8 март обаче е измерено 67 мг/м3, в 22 ч имаме дори 123 мг/м3, както и покачване до 89 мг/м3 над пределно допустимата норма в 23 и 24 ч след полунощ.

Общият поглед към данните на всекидневните изпитвания не дават повод за успокоение по отношение на най-вредния компонент за човешкото здраве – фините прахови частици. Защото ясно се вижда в кои точно часове на деня ФПЧ са с двойно и тройно превишение на нормите. В 8 ч сутринта на 8 март – 107 мг/м3, в 9.00 ч – 105 мг/м3, в 10.00 ч – 83 мг/м3, в 11.00 ч – 76 мг/м3. всичко това при норма на безопасност 50 мг/м3. Така е и в часовете от 20 до 24.00 ч на 10 март, когато имаме непрекъснато покачване на ФПЧ в рамки от 55 до 100 мг/м3. Както и от 19 до 24.00 часа на 15 март, когато покачването на ФПЧ е от 55 до 109 мг/м3.

В периода 20-24.00 ч на 16 март покачването на ФПЧ е от 73 до 113 мг/м3, и от 92 до 100 мг/м3 на следващия ден – 17 март; От 70 до 111 мг/м3 е движението на ФПЧ в часовете 20-24.00 ч на 19 март, и т. н. – данни, които е добре да бъдат анализирани от екологичния отдел на общината, а и огласяни след това на обществото, със съответните заявки за приемане на някакви мерки. Колкото до заключенията, можем да дадем данни от състояла се наскоро в София конференция за състоянието на въздуха. Ето някои от тях:

- Около 30% от замърсяването е вероятно фоново, тоест идва от Сахара, съседни селища, съседни държави и т. н. - Подобрение има, но ще е трудно да се стигнат нормите през 2020. - Положението за азотните оксиди е добро, фините прахови частици не чак толкова, с полиароматните въглеводороди не е. - Основен проблем е отоплението и личните коли. - Въглищата и боклуците са особен проблем. Боклуци могат да се изземат, за да не се изгарят, но въглищата не са забранени. (А трябва да са, според мен.) - Споровете пак: дали улиците да се мият постоянно или да не се цапат. За миенето има различни мнения, но това, че колите трябва да бъдат изкарани от тревата на зелените площи, е категорично ясно. Строителната техника трябва да се мие при напускане на обекта. - Това, което трябва да се прави, е да се анализират самите прахови частици.

- Малко встрани от темата - нито едно дърво в Борисовата градина няма да падне (освен болни дървета). На година общината в София засажда около 5000 нови дървета. Според мен е малко, но не само общината трябва да сади. - Появи се терминът „каньони”. Бетонните сгради и прекаленото бетониране на земя създават каньони, които изменят микроклимата. Дърветата, тревните площи, тревните покриви, могат да “деканьонинизират” бетонния град.

И така – същото не се ли отнася и за Златоград? Да помислим:

– Колко още тревни площи да освободим от разкалялите ги за паркинги коли;

– Колко още дървета можем да засадим на мястото на светналите по целия град пънове от изсечени такива;

– Колко пъти може общината да си позволи да мие улиците при прашните и горещи летни дни; а колко пъти това може да стане при още по-калните и опесъчени улици през зиматга и пролетта;

– Колко пъти общинските органи по екология глобиха или поне предупредиха нарушители, които горят парцали, гуми и други боклуци в градините, хотелите, къщите си; как същите разясниха на тези хора, че с горенето на подобни боклуци замърсяват фатално въздуха, който всички дишаме, което пък води до болести и затруднено дишане на уязвими групи хора...

И т. н., господа от общинската власт! Трудно е, може би, но дори е полезно да се мисли по тези въпроси. Защото така ще може да се избистри една работна програма за общината, а току-виж – и някой спечелил и кметските избори наесен с нея! Защо не...

 

(Бр. 14/2019 на „Златоградски вестник”)