Новини

116 години: Мерило за израстването на българите в Македония

сряда, 13 ноември 2019 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

"Какво значеха тия зарева надъ обширната Пелагония и по политѣ на Нидже, на Вичъ, на Петрино, на Илийна, на Галичица?

Защо звънѣха като на Великдень камбанитѣ на Крушово и на стотици селски църквици?

Каква бѣ тая хилядозвучна музика отъ трѣсъци, пукотъ, камбаненъ звънъ и ура? - Това бѣ гласътъ на първата клетва, положена преди десеть години отъ Дамянъ Груева въ Солунъ и израсла въ всенародно съзаклятие; - Безумно дързъкъ боенъ зовъ къмъ империята на султанитѣ; - Зовъ за братска помощь къмъ освободенитѣ оттатъкъ Рила и Родопитѣ; - Зовъ за човѣшко съчувствие и за правда къмъ цѣлия цивилизованъ свѣтъ...

Брой на сраженията, атентатитѣ и убититѣ борци презъ Илинденския периодъ въ Македония и Одринско: - Битолска околия — най-много сражения  (70), паднаха най-много въстаници — 378; - Костурска околия — 17 сражения, загинаха 83 въстаници; - Леринска околия — 22 сражения, паднаха 74 въстаници; - Охридска околия — 31 сражения, загинаха 118 въстаници;

- Кичевска околия — 10 сражения, загинаха 64 въстаници;

- Одрински вилает — 36 сражения, паднаха 46 въстаници;

- Солунски вилает — 38 сражения, паднаха 109 четници;

- Скопски вилает — 15 сражения, паднаха 93 четници...

Динамитни атентати през цѣлото възстание - 14, а презъ цѣлата 1903 г. — 21.

Презъ цѣлия Илинденски периодъ въ Македония и Одринско станаха 239 сражения, въ които паднаха 994 въстаници.

201 села бѣха изцѣло или отчасти опожарени, 12,440 кѫщи въ тия села бѣха изпепелени, 4,694 души бѣха избити, изклани и живи изгорени.

3,122 жени и моми бѣха обезчестени, 176 жени и моми бѣха пленени, 70,835 души бѣха обездомени, 30,000 души избѣгаха въ България...

Илиндень е великъ подвигъ, защото е мѣрило на бързината, съ която македонскитѣ българи узряха за организирано масово въстание.

Илиндень е страшниятъ екзаменъ, на който биде извиканъ македонскиятъ българинъ следъ десетгодишенъ революционно-възпитателски трудъ. Неговото трайно и неуведаемо значение се опредѣля само спроти мѣстото, което то заема между най-мощнитѣ прояви на българския националенъ духъ, а именно: наредъ съ Шипка, Сливница, Люле Бургасъ, Одринъ, Тутраканъ.

Въ пламъцитѣ на опожаренитѣ села не изгорѣ духътъ, който сътвори Илиндень.

Тоя духъ възобнови разорената область и възстанови съ удивителна бързина моралнитѣ сили на македонскитѣ българи, за да посрѣщнатъ и победятъ нови страшни напасти и разочарования.

Тоя духъ и днесъ крепи надеждата на Македония за по-добри дни.

Тоя духъ — безсмъртно наследие на Илинденския подвигъ,  най-скѫпия приносъ на Македония въ общата национална история на българитѣ."

(Христо Силянов, из „История на

освободителните борби на българите

в Македония”)

 

(Бр. 13/2019 на „Златоградски вестник”)