Новини

Нови данни за живота на Дельо войвода

неделя, 27 октомври 2019 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Розалин ХАДЖИЕВ

 

 

Благодарение на неуморния краеведски труд на златоградчанина  Величко Пачилов, са изяснени доста факти от живота и дейността на легендарния Дельо войвода.

Но и до днес потомци на стари златоградски родове в съхранената си семейна памет пазят много предания за него.

 

Преди време, в разговор с наследник от златоградския род Домбови, ми бе споделено буквално, че като бил малък, дядо му разказвал, че Дельо е бил овчарче на тяхната колиба.

Знае се от преданията, че Дельо останал сираче – без баща и без майка. В онази епоха такива сирачета, а и деца от многодетни семейства, обикновено ги давали за овчарчета при стопани с повече овце и кози. Там помагали и получавали храна, подслон и дрехи, докато поотраснат. Tази местна  традиция е била запазена почти до средата на миналия век. Все още има живи възрастни хора от с. Кушла, които споделят, че като деца са били овчарчета в Златоградски семейства, притежавали много овце и кози.

Във всички варианти на известната Дельова песен, се говори за Домбовци и Караджовци.  В едни варианти се пее, че „...излел е Дельо хайдутин, с  Домбовци и с Караджовци“, а в  други „...излел е Дельо в Домбовци и в Караджовци“.

Информацията, че Дельо е бил овчарче на Домбовата колиба, която граничи с имотите на Лесковци и към Козарска река с Аршиневци, предполага той добре да познава този район, тук е бил в свои води. Познавал всички и намирал прием сред  местните хора.

Пак според запазената народна памет, Аршиневци от Козарска река са изкупили имотите си от рода Караджовци. Това са същите ,,Караджовци“, за които се споменава в Дельовата песен, наред с Домбовци. Всички тези факти говорят, че Дельо е бил в много тесни връзки с хората от тези фамилии.

През последните години излезнаха нови данни за Златоградско, като в публикувания опис на християнските семейства в Златоград от 1570 г. в превод от Истанбулския архив, се среща фамилията Думби Йорги/Георги Домбов/, тогава все още християнска. Според покойния Стоян Бозов, Домбовци имали далечно родство с Бозовци. Само три века по-късно Домбовци са вече мюсюлмани, живеещи в така наречената Бабичетска махала на левия бряг на Голяма река. Името ,,Бабичетска“ твърде вероятно носи от живялите тук ислямски мисионери, наричани „баби”. Това били най-често дервиши-бекташи,  носещи мъдростта на суфизма и отличаващи се с толерантност към християните. Тази махала е свързана с отсрещната махала „Голема река” чрез  така наречената „Бабичетска кюприя“. В същата Бабичетска махала е живяла и любимата на Делю – красивата Гюлсиме от рода Етювци, които са в родствени връзки с Домбовци. Изглежда са се залюбили още докато е бил Делю овчарче. Явно това не се харесало много на близките на Гюлсюме и за да прекъснат техните контакти, пращат Делю да чиракува при вуйчо му в Енидже /сега Генисея/ в Беморието.

Тези запазени данни в народната памет говорят за смутните времена, когато е живял Дельо и за борбата за отстояване на българския дух, намерила израз и в Дельовата песен:

 

В селоно имам две лели,

думате да ги потурчите.

Да ми ги не потурчите,

да не ми ги почърните…

 

Показват също, че Дельовата песен не е създадена случайно. Явно бурните събития, станали в онази епоха, са породили много емоции, за да бъдат те възпети в една наистина „космическа” песен. 

 

(Бр. 12/2019 на „Златоградски вестник”)