Новини

Предизвикани мисли: За „реда и пътя”, когато празнуваме

понеделник, 21 октомври 2019 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Ефим УШЕВ

 

 

Както каза ректорът на СУ „Св. Климент Охридски” – проф. Анастас Герджиков, „безобразието се превръща в традиция. Тези политици просто никога преди да станат политици не са участвали в шествие за 24 май и затова не знаят традиционния ред. А винаги традиционният ред е бил следният - най-отпред върви българското духовенство, след него вървим ние, а после цялото българско гражданство, което обича светлия празник”, каза проф. Герджиков.

 

Така и в „дълбоката провинция” – местни политици и политички заеха местата, които в един-единствен ден от годината се падат на просветни и културни дейци, на хора на духа и словото. И благородно би било кметът и дружината му да въведат един по-нормален ред на този свят български ден и именно тях да поканят да бъдат начело на шествието. Но не би – като примера от „центъра”, и те смятат за своя привилегия да са начело на всичко, а „останалите” да подтичват след тях...

И се питам защо, след като, нормално, тяхно е челното място на 3 март, на 6 септември, на 22 септември, на 21 ноември... Когато задължително би трябвало да водят шествието. Но се сетих, че 6 септември, Денят на Съединението на Южна и Северна България, в Златоград традиционно не се отбелязва, а на 21 ноември понякога става студено и на управляващите местни управници никак не им е до шествие...

Нещо повече – техните понятия за „ред и път” са толкова объркани, че все още най-сериозно смятат, че църквата не трябвало да се „бърка” на 24 май...

Българската църква, която е в основата на този велик ден от неговото създаване и съществуване въобще, не трябвало да се „бърка”, празникът бил „светски”, смята една самозабравила се блондинка! Дори и не помисляйки какви са били самите създатели на българската азбука, българските светци Кирил и Методий, пред чието дело се прекланяме вече 1000 години...

Разбира се, че не помисля дори какъв е бил патронът на местната наша гимназия – екзарх Антим Първи! Който преди да ръководи първото след 500 години българско НС, е преди всичко Екзарх, ръководещ българската църква!

А какъв е бил, да попитаме, другият патрон на златоградското основно училище? Разбира се, че преди да бъде Апостол, той е преди всичко „Дякон и пее божествено в църквата”, както пишат в спомените си негови сподвижници...

Затова, да бъдем внимателни и да се замислим малко, преди да казваме твърдоглаво и не съвсем прилично какво да прави и какво да не прави църквата ни на 24 май. Още повече, когато провеждаме проявите си в нейния собствен имот църковен и сме най-приветливо и безусловно посрещнати в него.

Не е достатъчно да парадираш със златния кръст на шията пред гръцките си приятели, а в родния си град да ползваш властта си за обществена цензура и комунистическо твърдоглавие. Защото това се нарича лицемерие! Нужно е малко историческо познание и патриотизъм, а и смирение, нежели вироглавство и властническо пренебрежение към другите!

 

(Бр. 12/2019 на „Златоградски вестник”)