Новини

Отново за съдбата на римските мостчета около нас

сряда, 02 октомври 2019 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Ефим УШЕВ

 

 

Преди няколко месеца, когато публикувахме снимки на някои от все по-разпадащите се римски златоградски мостчета, ни писаха родолюбиви златоградчани, живеещи извън града, а и от чужбина, и изразиха готовност да помогнат със средства по реставрацията им.

 

Обещахме им, че скоро ще имаме сметка колко горе-долу пари ще са нужни, както и банкова сметка, където могат да се преведат те. Сега вижте тези снимки - едната е на прекрасният мост на Хасидере. За съжаление той е доста поразен не само от времето, но и от хората – иманяри са унищожили основите му и има опасност да се случи онова, което се случи с прочутия Дранговски мост, просто в един момент да се „самосрути”.

Друго поражение са му нанесли преди време военните, тъй като там беше една от местните застави. За свои неизвестни цели те са изкопавали дупки и са забивали по него бетонни колове, вследствие на което мостът е лошо разцепен. Затова трябва спешно да се ремонтира и укрепи. Но не така, че да бъде обезобразен, както това се случи с големия мост в Табахната. Просто ще бъде укрепен и върнат в предишния му автентичен блясък.

Същото следва да се направи и с няколко други мостчета в околностите на Златоград, за които сме писали многократно, които досега учудващо са се запазили, но също имат нужда от укрепване. И да, ние съвсем скоро ще направим това, въпреки непукизма на общинските дерибеи, които не се трогват от многократните ни призиви да помогнат. Ще опитаме да направим това, благодарение на няколко от приятелите ни, на които не им е безразлично какво от старото златоградско наследство в изкуство и архитектура ще оставим на децата си. Защото това са белезите за златоградската древност, без която оставаме едно сиво и безлично село, в каквото са превърнати повечето оригинални довчера местности в планината ни.

 

Изнасяме отново всичко това, водени от казаното от председателя на парламента Караянчева в Златоград пред журналисти, че ангажиментът за културното наследство е преди всичко на държавата. Само че някои от държавните лица в тази община трябва да се мръднат малко от бюррата си и да си дадат труда да опишат това наследство, а после и да поискат пари за спасяването му...

 

(Бр. 10/2019 на „Златоградски вестник”)