Новини

Архивно: Писмо от Даръдере до Одринската митрополия

Tuesday, 25 June 2019 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

+ Интересен документ с данни за просветното дело в Даръдере от началото на ХХ век

 

Георги МИТРИНОВ

 

 

В архива на Българската екзархия се пазят множество документи, свързани с Възраждането на българите в Беломорието и Родопите. Откриват се и такива за Даръдере (дн. Златоград). Едно такова писмо, с датировка от 1900 г., изпратено от даръдерския архиерейски наместник Иванчо С. Джинджов, е свързано с учебното дело в градеца.

 

В навечерието на новата учебна година архиерейският наместник дава сведения за условените учители. Оказва се, че за главен учител е определен Анастас Чешмеджиев от с. Устово, със заплата 32 турски лири. Втори учител е Илия Хаджидончов, със заплата 25 турски лири, а учителката Мария Даръдерска е със заплата 19 турски лири. Относно образователния ценз на учителите е отбелязано, че на втория учител образованието е „тукашно”, от което не става ясно какво точно учебно заведение е завършил. За образованието на първия учител и на учителката се споменава, че то е известно на управляващия Одринската българска митрополия. Що се касае до „учителката Мария Дарадерска”, интерес представляват няколко писма от личен архивен фонд на златоградчанин, в които става въпрос за нея. Писмата са с датировка от 1899 г., писани с гръцка графика. Езикът им е разговорен, с особености на местния родопски говор в Даръдере. Техен автор е Никола Петков Даридерцки, който живее в Устово, но от текстовете е видно да е свързан роднински с Даръдере, от където навярно се е преселил в Устово. Фамилното му име „Даридерцки” също показва връзката му с Даръдере. Писмата са посветени на търговски въпроси, свързани с купуване на вълна, но са засегнати и други теми. В края на писмо с датировка 06. 09. 1899 г., след разгледаните търговски въпроси, се засяга и роднинска тематика и следния цитат: „И Марие нарочну ва пуздравлева. Та сас боже воле ще трагне за Одрин идущие пуниделник. Там си са утваре пити клас фаф девическуту училище и тя засига устаим на дуброту ви известие”.

В писмо с по-ранна датировка, от 04. 06. 1899 г., е споменато: „И пуздрави фсички ви думашни ут фсички ни и ут Марие. Имах сас тае поща писму, ут 27 май е, нарочну и та ва пуздравлева. Пише ми ще сваршет испита на 29 юние и на 30 ще баде акта и на 1 или 2 юле ще си трагнат…”.

От въпросните писма е видно, че става въпрос за Мария Даръдерска от Устово, чиито корени са от Даръдере. Вероятно след като през учебната 1899/1900 г. е завършила пети клас в Българското девическо училище в Одрин, е била приета за учителка в даръдерското училище. Колкото до образователния ценз, множество български учители в Беломорието и Одринска Тракия са били с образование, добито в Одринската и в Солунската българска гимназия. После, с течение на времето те са придобивали педагогически умения в практиката при учителствуването си. Самообразовали са се и с помощта на педагогическа литература, която е била доставяна от България.

Що се касае до писмото на даръдерския архиерейски наместник, то е на разговорен български език. В единичен случай се открива употребата на родително-винителна падежна форма, характерна за родопските говори: „…за вторъ учи/телъ е условила Г-нъ Илие Х. Дончовекъ…”

Налице е падежно окончание –ек, остатък от старобългарското падежно окончание –ааго (–аго) (Граматика на старобългарския език, 1991: 205).

Открива се преглас а > е в няколко примера: в лични имена (Илие, Марие), в съществително Епархие, както и в глаголна форма ви евевамъ. Прегласът е характерен и за днешното състояние на говора на Златоград.

Писменият документ от 1900 г., съхраняван в архива на Българската екзархия, макар и с кратък текст, дава важни сведения за учителите в Даръдере. Проучването на такива запазени документи с кратко съдържание дава възможност да се възстанови картината на обществения живот в Даръдере от началото на ХХ в., свързана с християнското му население.

Следва текстът на писмото.

 

Писмо от Даръдере до Одринската митрополия,

относно осигуряване на учители

 

№ 18-ти /Г. Дари-дере/ 21. Августъ/1900

До Негово Високо Пряпо/добие Отца Архимандри/та Софроние Управляющъ/ Българската Одринска Епа-/рхие въ г. Одринъ

Ваше Високо Пряподобие/писмото Ви отъ № 1588 го получихме съ/което писмо ни питате условихте ли си учитела. Колкото за учители, Общината е условила за главенъ учителъ Г-нъ Ана/стасъ Чешмеджиевъ отъ с. Устово, съ зап/лата тридесетъ и две ЛТ, за вторъ учи/телъ е условила Г-нъ Илие Х. Дончовекъ съ/заплата двадесетъ и петъ ЛТ – образование / тукашно, а за учителка сме условили Госп/оджица Марие Дарадерска отъ с. Устово / съ заплата деветнадесетъ ЛТ. Колкото за / Главни учитель също и учителката образо-/ ванието Ви е известно. За знание и Ваше / по нататашно распореждание Ви евевамъ / Оставамъ съ поклонъ и целующъ св. Ви Дес/ница. Ваше покорно Духовно чедо...

Иванчо С. Джинджовъ

 

(Бр. 6/2019 на „Златоградски вестник”)