+ Две бебета си говорят в корема на бременна жена...

- Вярваш ли в живота след раждането?

- Разбира се, че вярвам. Очевидно е, че има живот след раждането. Целта на престоя ни тук е да станем достатъчно силни и да се приготвим за живота.

- Пълни глупости! Не може да има живот след раждането. Можеш ли да си представиш що за живот ще е това?

- Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и ядем с устата си.

- Глупости! Невъзможно е да ходиш със собствените си крака и да ядеш със собствената си уста! Това е нелепо! Имаме пъпна връв, която ни храни. Ето какво ще ти кажа: не може да има живот след раждането, защото истинският ни живот – пъпната връв – и без друго е твърде къса.

- Въпреки това, сигурен съм, че животът след раждането е съвсем възможен. Просто всичко ще бъде малко по-различно. Представи си само...

- Но никой не се е върнал оттам! Животът просто свършва с раждането! С други думи, животът не е нищо друго, освен страдание в мрака.

- О, не! Не знам какъв ще бъде животът ни след раждането, но със сигурност ще срещнем Мама и Тя ще се грижи за нас.

- Мама? Значи ти вярваш в съществуването на Мама? И къде мислиш е Тя?

- Тя е навсякъде около нас, ние пребиваваме в Нея, способни сме да се движим и живеем благодарение на Нея; без Нея не можем да съществуваме.

- Дрън-дрън! Никога не съм виждал никаква Мама! Следователно, повече от ясно е, че Тя не съществува.

- Не, не мога да се съглася с теб. Понякога, когато всичко около нас утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашия свят. Убеден съм, че истинският ни живот ще започне след раждането...

(Бр. 6/2019 на „Златоградски вестник”)