Новини

Родолюбиво: Чападжиев дари 1 млн. долара на болницата в родния си Мадан

сряда, 15 май 2019 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Алексения ДИМИТРОВА

 

 

Парите постъпиха в специална сметка на община Мадан. По волята на 79-годишния дарител, който живее в Чикаго от 1964 г., средствата трябва да бъдат използвани само и единствено за ново медицинско оборудване и обзавеждане в местната МБАЛ “Проф. д-р Константин Чилов”.

„Отдавна искахда направя нещо за родния си град. Последния път, когато бях там през лятото на 2018 г., ми се наложи да отида в болницата. Видях, че част от оборудването е от преди повече от 50 г., когато напуснах България. Осъзнах, че това е най-точното място, където да даря, защото ще помогна на най-много хора”, казва Чападжиев от Чикаго.

“Жестът е огромен. Хората никога няма да го забравят. Не всеки може да направи такова нещо”, признателен е кметът на Мадан Фахри Мулаисенов. В кабинета му вече е пристигнал списък от болницата от какво имат най-голяма нужда. Скенер, ЕКГ апарат, мамограф, транспортен кувьоз, инструменти за микрохирургия, лазер за операции, са малка част от апаратурата в списъка.

“Предстои ни да събираме оферти и в най-скоро време да закупим нещата, които са необходими. Ще направя всичко възможно това да се случи, защото и аз 20 г. обикалях по болници със свои близки и знам колко нужно е това за хората ”, обещава кметът. През 2015 г. ремонтирали основно болницата. С около 2 млн. лева, получени по Норвежкия финансов механизъм, от бюджета и малко общински средства сменили дограмата на лечебницата, направили нов покрив, изолация, вентилационна система.“ Последното, което успели да изградят миналото лято, е площадът, който не бил пипан от създаването на града преди 65 г.

“Видях с очите си, че кметът е непрекъснато там и наистина иска да направи нещо хубаво за града. Реших, че мога да му се доверя, че парите, които давам, няма да бъдат откраднати, а ще идат по предназначение”, казва дарителят. В община Мадан живеят около 12 700 души, пръснати в 44 малки населени места, свързани с около 260 км пътища. “Болницата обслужва около 50 000 души, всяка година около 4800 влизат за лечение там. Ако има модерна апаратура, тези хора ще бъдат диагностицирани и лекувани тук, без да се налага да пътуват в по-големи градове като София и Пловдив”, обяснява градоначалникът. Кметът се надява модерната медицинска апаратура, която ще купят с парите, дарени от Чападжиев, да привлече повече експерти в ощинската болница . “Имаме добри лекари, но имаме нужда от още 4-5 специалисти. Често кандидатите се отказват, когато видят остарялата апаратура. Предпочитат да идат на място, където ще се развиват като професионалисти и където имат достъп до последните нововъведения в професията.

В София има 150 болници, а тук само една, и то с остаряло оборудване. Затова много хора се изселват. Добре, че г-н Чападжиев изрази желание да ни помогне, защото иначе районът съвсем ще се обезлюди”, казва кметът.

В болницата работят 99 души. Много млади хора от Мадан и района отиват да учат за медици, но после не се връщат, защото нямат право да специализират в малки лечебни заведения. “От 10 г. поставяме този въпрос и ако това не се промени, почти няма шанс млади лекари да дойдат в нашата лечебница”, споделя кметът.

– Как решихте да дарите 1 млн. долара на Мадан, г-н Чападжиев?

– Винаги съм искал да направя нещо за родния си град. Както знаете, от 1989 г. насам се връщам почти всяка година. Сърцето ми се свиваше, като виждах, че все повече младежи напускат района и отиват в по-големите градове или извън страната, че

хората живеят все по-бедно, че са отчаяни, че в града не се прави почти нищо ново. Исках да помогна, но не знаех как. Опитвах да намеря нещо, което ще достигне до повече хора. Като се върнах отново миналото лято, няколко пъти ми се наложи да посетя болницата, защото откриха рак на брат ми. Тогава видях, че апаратурата е толкова стара, че или не работи, или не може да прави качествена модерна диагностика. Един от лекарите бе откровен – с тази апаратура и да са искали, не са могли да открият заболяването му по-рано. За съжаление, седмица по-късно почина. В последните няколко години забелязах, че всеки път, като дойда, има нещо ново направено в града. Кметът изглежда свестен, честен, точен и всеотдаен човек. Последното лято доста говорихме. Той работеше усилено по изграждането на новия площад в града, който не бе пипан, откакто го помня. Изцяло се обнови сградата на читалището. Прочетох, че стартират близо 30 нови обекта в Мадан, сред които реконструкция на водопровода и канализацията, общински пътища, детски площадки, озеленяване. Като го наблюдавах, реших, че може да поеме отговорност за моето дарение. Винаги има риск, разбира се. Понякога съм се лъгал. Но се надявам да не е така и с общи усилия да направим нещо добро за града.

– Това не е първото ви дарение. Дарявали сте за двете български църкви в Чикаго, за реставрирането на църквата и джамията в Мадан, построили сте чешма в Родопите, финансирали сте болници и социални домове в САЩ и България, имате принос за бюста на Алеко Константинов, открит преди години в Чикаго. Как избирате за какво да дарите?

– Винаги съм избягвал да бъда свързан и никога не съм вземал страна на една или друга партия. За мен е важно с даренията си да бъда полезен на повече хора, независимо дали са християни или мюсюлмани, леви или десни. Нещата, за които съм дарявал досега, са точно такива – предназначени за всички. Болницата е такова място – там ходят бедни и богати, бели и черни, леви и десни. Мен самите пари не ме блазнят. Не ме движи мисълта да съм богат. Те са само средство да имам и да правя неща, които искам. Баща ми ме научи да обичам това, което правя, да съм работлив и честен.

 

Родопчанинът Шефкет Чападжиев е един от най-успелите българи в САЩ.

Роден е в Мадан на 24 април 1939 г. През 1949 г. интернират семейството му в Северна България, защото баща му има малко магазинче и го смятат за богаташ. Позволяват им да се върнат през 1954 г. Когато 3 г. по-късно го пращат да отбие военната си служба в Трудови войски, само защото е мохамеданин, твърдо решава да напусне България и да иде някъде, където ще го оценят по това, което може, а не по произхода му.

Вече е прочел “До Чикаго и назад” на Алеко Константинов и изборът му идва естествено. “Исках като него да пътувам, да видя нови места, да опитам нови възможности. По онова време това не бе позволено. Имах непримирими несъгласия със системата и започна да ми се върти в главата да пресека нелегално границата с Гърция”, разказва Чападжиев.

Първият опит да премине границата през 1959 г. се проваля. През 1963 г.

за втори път рискува живота си и заедно с приятеля си Хамид Русев успяват да избягат в Гърция. Двамата току-що са навършили 24 г. След 11 месеца в емигрантския лагер “Лаврион”, получават по $ 600 помощ от Световната организация на църквите. После ги връщат, но тогава им трябват, за да финансират пътуването си до САЩ. След като се озовават в Ню Йорк, хващат влака за Чикаго. Когато пристигат, Чападжиев има 75 цента в джоба. Днес той притежава недвижими имоти в Чикаго, Ню Йорк, Флорида и в столицата на Еквадор, откъдето е съпругата му Маги. Инвестира успешно на стоковата борса и е първият българин, който през 2008 г. плати $ 200 000, за да лети в Космоса. В момента е 160-и поред в листа на чакащите.

Първата му работа отвъд океана е да разнася олио за $ 1,25 на час. После е сервитьор в ресторанта на МВФ. За кратко отварят ресторант, но го закриват. Работи и в печатница. “Преди да създам моя бизнес за подвързване, печатане и сгъване, работих в такава фабрика, наблюдавах и се учех”, разказва Чападжиев.

През 1976 г. продава 2-те си стари коли, тегли заем $ 10 000 и купува 3 машини на старо и почва собствен малък бизнес за сгъване и подвързване. През 1979 г. купува първата си фабрика. В нея са се сглобявали по над 25 млн. копия списания и брошури на ден. През 1993 г. продава бизнеса си. Освен в недвижими имоти инвестира в общински бонове. От 35 г. играе на борсата. В момента има акции в 8 компании в областта на енергетиката, телекомуникациите, фармацевтичната индустрия и транспорта. На въпроса кой му дава съвет къде да инвестира, Чападжиев отговаря: “Обичам да чувам много и различни мнения. Америка ме научи да не деля хората на черни и бели, на християни и мюсюлмани, на бедни и богати, а на добри и лоши, каквито има сред всяка от тези групи. Гледам да общувам с добрите и да отбягвам лошите. Те ме натоварват, а животът ме е научил, че не мога да ги променя.”

 

„Ако не си плащаш данъците, държавата ще затвори фабриките ти. Ако не си честен към клиентите, те няма да дойдат при теб. Ако не се грижиш за работниците, те ще избягат при друг”, разсъждава Чападжиев.

Дарението за болницата в Мадан не е първото, което той прави. В последните години е финансирал с около $ 700 000 болници, църкви, социални домове, изграждане на чешми и паметник у нас и в САЩ.

Малцина помнят жеста му към българските футболисти през 1994 г., когато станахме 4-и на световното в САЩ. Чападжиев даде прием в небостъргача „Джон Хенкок” в центъра на Чикаго и подари на всеки от отбора по една камера.

 

(Бр. 4/2019 на „Златоградски вестник”)