Новини

България със скандален план за новите цели за ВЕИ - с изгаряне на дървесина

събота, 11 май 2019 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

+ Въпреки замърсяването на въздуха, не се очаква увеличаване на дела на слънчевата и вятърна енергия при производството на електроенергия у нас

 

Ивайло СТАНЧЕВ

 

 

Вместо изграждането на нови фотоволтаични и вятърни паркове България ще заложи на изгарянето на дървесина за изпълнение на новите цели на ЕС за възобновяемата енергия. Това става въпреки проблемите със замърсяването на въздуха, които се регистрират на много места в страната, предимно заради отопление с въглища и дърва.

Освен това страната си е поставила по-ниска национална цел за дял на ВЕИ в брутното крайно потребление на енергия. Докато общото за ЕС ниво е 32%, България ще трябва да постигне едва 25%. За сравнение - през 2016 г. този дял е бил 18.8%. Това става ясно от проекта за интегриран план в областта на енергетиката и климата за периода 2020-2030 г. Този документ е създаден декември миналата година и е изпратен в Европейската комисия за предварително становище. До края на тази година планът трябва да бъде официално одобрен. Именно на базата на този документ ще бъде обновена и Енергийната стратегия на страната ни, която пък ще бъде с хоризонт до 2050 г. и до голяма степен ще предопредели как ще се развива България в следващите десетилетия.

 

Никакви преференции за ВЕИ

Документът беше публикуван на сайта на енергийното министерство.

„При производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници се насърчава устойчивото използване на съществуващите дървесни и селскостопански ресурси и развитието на нови производствени системи в областта на горското и селското стопанство, при условие че са спазени критериите за устойчивост и намаляването на емисиите от парникови газове", пише в него. Това на практика означава, че в следващите години ще се стимулира отоплението чрез изгаряне на твърда биомаса - дърва, слама, пелети, брикети и други, докато производството на ток от вятър и слънце е оставено на заден план. Обяснението за това е опитът от 2012 г., когато масовото пускане на зелени централи в експлоатация доведе до огромен дефицит в НЕК, заради преференциалните цени на тока им. Вместо промяна на модела и облекчаване на частните инвестиции, е решено да няма никакви стимули за соларните и вятърните паркове освен покривните фотоволтаици с мощност до 30 кВт.

Ами замърсяването на въздуха?

Един от основните парадокси в решението да се стимулира изгарянето на дървесна биомаса като възобновяем енергиен източник в България е, че по този начин ще се повишат фините прахови частици във въздуха. В тази връзка в проекта за интегриран план се посочват приетите в края на ноември 2018 г. изменения и допълнения в Закона за чистотата на атмосферния въздух. С тях се предвижда разработването на наредба за изискванията за дървесина, която се използва за битово отопление, така че да отговаря на изискванията за качество. Това значи само добре изсушени дърва, които отделят по-малко пушек и прах. Все още изобщо не е ясно кой и как ще следи дали тези норми се спазват.

 

Дървата преди всичко

И в момента твърдата биомаса е най-широко използваният възобновяем източник в страната, благодарение на който се покриват националните цели за дял на ВЕИ в брутното крайно потребление на енергия. Тя формира около 30%, но по-важното е, че изгарянето на дърва и пелети е близо 90% от биомасата, която се използва в сектора „топлинна енергия и енергия за охлаждане".

В същото време делът на ВЕИ в производството на електроенергия през 2030 г. се очаква да остане на сегашните 17%. В абсолютни стойности количеството ток от слънце, вятър и биомаса ще се увеличи с 11% - от 7244 мВтч до 8046 мВтч. България не си поставя за цел да гарантира, че след 10 години потребителите ще могат да участват в енергийната система и да ползват собственото генериране на енергия и новите технологии, включително интелигентните измервателни уреди. Същото е положението и с насърчаването на технологиите за чиста енергия, въвеждането на нисковъглеродни технологии, както и инфраструктура за транспортиране и съхранение на СО2.

 

(Бр. 4/2019 на „Златоградски вестник”)