Новини

Памет: Санстефано или Берлин?

неделя, 21 април 2019 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Александър

АЛЕКСАНДРОВ

 

 

Датата 3-ти март включва две неща -  фактите, които се случват, и как го възприемаме. За мен 3-ти март е просто дата от календара, защото на нея фактологически нищо сериозно не се случва.

3-ти март е свързана с две империи – Руска и Османска, които водят една война, но никъде не се нарича освободителна. Които подписват един предварителен договор, но той не ни поставя на картата на света. Това става чак след Берлинския конгрес.

3-ти март не е свързана с независимостта на България. В Санстефанския договор се говори за пълна независимост на други три държави, но никоя от тях не обявява 3-ти март за свой национален празник. За нас е различно, защото не цялата територия, населена с българи, е освободена. От тук започва един процес, който продължава със Съединението и завършва с Независимостта.

По повод въпроса за участието на руски генерали и редови войници, участници в Руско-турската война, загинали на българска земя - да, имало е и обикновени мужици, които са дошли, за да воюват в тази война с мисълта, че ще освобождават свои братя. Но водачите – руските офицери и генерали, не идват да освобождават България, а идват да изпълнят руската имперска политика по завладяването на още чужди територии. И аз питам - ако българите и русите са били братя, защо тази Русия малко по-късно иска пари за освобождението на България?

Забравихме ли думите, с които великият Стефан Стамболов се обърна към княз Александър Батенберг за ролята на Русия след Освобождението: „Ако русите проляха кръв, и ние не проляхме вода. Стомилионна Русия изгуби 40 000 войници и два милиарда лева. За избитите си синове те взеха Бесарабия и цяла област в Азия, а за изхарчените рубли те взеха тройно военно обезщетение от Турция. За окупацията ни те взеха и от нас двадесет милиона. А ние? От три милиона народ ние дадохме жертва сто хиляди души; опустошенията и пепелищата погълнаха цели натрупвания от векове, чиято стойност надминава десет милиарда. И какво получихме?

Отечеството ни – разделено на пет части и раздадено по милост на различни държави. И още – едно натрупано опекунство, което ни души всеки час, което ни спъва на всяка стъпка. Не, ние ще отхвърлим туй опекунство..."

 

(Бр. 3/2019 на „Златоградски вестник”)