Новини

Споделено: За държавното самоуправство и гражданското достойнство

четвъртък, 11 април 2019 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Ефим УШЕВ

 

 

Наскоро, в едно кратко видео на приятел, видях нещо отчайващо за нас като система и като държава, което сега искам да споделя. Групата граждани, отишли да поокичат още малко и без това обкичената до кичозност руска елха в центъра на София, бе посетена от полицай, който започна да им говори доста нагло, че нямат работа тук, че идвал по сигнал от негов началник.

 

Сигнал за какво, обаче,

така и не стана ясно

 

Та потресаващия случай от този епизод бе, когато един младеж попита какво толкова сме направили, че чак полиция да идва... Тогава полицаят отиде бързо при него и му поиска личната карта. Въобще не каза защо, поиска му картата и младежът беше длъжен да му я даде – ако не я даде, нали, нарушител е на закона. Полицаят обаче взе картата, сложи си я в джоба без да я погледне дори, а на искането да я върне, заяви безцеремонно, че има право да я задържи за 24 часа... Че има право – сигурно има! Но какво беше основанието да я иска и основание за това ли е само един въпрос от страна на гражданина, а къде е пък основанието да я държи 24 часа – също не я ясно... И сега – какво да прави човекът с отнета по най-безцеремонен и необясним начин лична карта? Къде да ходи да си я търси след 24 часа? От кого да я потърси, защото полицаят въобще не благоволи да се представи – кой е и от кое РПУ поне? Или може би полицаят сам ще го намери и ще му я върне? Забравете, обаче... Аз на негово място не бих отишъл да я търся, просто ще подам молба в РПУ за нова карта, с обяснение, че съм я загубил...

Или пък ще подам протест, или, айде – жалба до министъра или БХК, за незаконно отнемане на личен документ... Както и да е, въпросът е, че този случай показва, че не сме мръднали ни на йота от съветското ни политическо битие, че сме безправна рая, с която всеки униформен може да се гаври както си иска, вместо да ни пази, закриля и помага, за което е призван, а и платен по закон... Че по всяко време личния документ може да ти бъде отнет без обяснение и без причина, без да ти кажат как ще си го получиш отново... Не е ли свинщина всичко това, драги приятели, в какво време и в каква държава се оказахме пред 30-годишнината от свалянето на съветските свине от власт!

И всъщност - имаше ли сваляне?

И какво да правим в такъв случай и как да живеем и да имаме самочувствие на българи, на граждани, към които властта да свидетелства поне малко от малко уважение? Как да се гордееш със страната си, превърната в една безправна кочина от същите тези съветски свине, които останаха в държавните структури без ни най-малка промяна на поведението си от онова време? Всъщност, макар и да ги задавам, аз нямам отговори на тези въпроси! Защото съм безсилен и наппълно отчаян! Освен, разбира се, да искам оставката на сикаджийския пеевски министър на меверето! И нищо повече! Защото власт, която не уважава, а се гаври с гражданите си, трябва веднага да бъде свалена! Такава власт не заслужава България! А беше Коледа, маа му стара, и идваше Рождество... И отвсякъде те призовават към доброта, към смирение... Но какво от това? И възможно ли е, след като виждаш "наживо" как български полицаи свалят българския трикольор от една данайска съветска елха, поставена на мястото, където бе съветския атентат през 1925 г., изтрепал 213 души от българския политически и военен елит, както и още 500 осакатени хора!

Остават обаче и други едни въпроси!

Защо останалите присъстващи граждани на този полицейски произвол не докрепиха човека за отнетия му документ... Защо не обградиха униформения дебелак с категорично искане да върне личната карта... Защо никой не се обади на тел. 112, за да съобщи как непредставил се човек с полицейска униформа отне личен документ от гражданин и изчезна...

Въпроси, на които също нямам отговор, но ясно показващи ни, че освен в безправна страна, живеем в общество, за което солидарността и съпричастността към другия все още не е кауза!

А докато е така, ще продължава да цъфти държавното самоуправство и ще продължаваме да не можем, а и да не е възможно, да се гордеем със страната си...

Може би това е и причината наскоро един приятел да напише на стената си във ФБ:

 

„Напуснах България преди 31 месеца

 

От тогава чувствам огромна жизненост, енергия и пълнота - попаднах в развито западно общество, в което уважението към всеки човек е на първо място.

Загубих си най-ценните години, за да се боря заедно с тези около 350 000 свободни, можещи и уважаващи себе си и околните личности, срещу всички метастази на ДС и мутациите им в държавата.

За моя нерадост, а и за останалите свободяги или демократи, както и да се наречем, сме обградени от ръждясалата остатъчна шлака на Кремъл, гарнирана с ориенталската насоченост в управляващата самодостатъчна хунта.

Решенията са две, знаем ги до болка: Първото е тотална война на всички нива с кремълската ръжда, дори и да получим рани от това! Но по-добре рани, които ще зараснат, отколкото отоци, кръвоизливи и инсулти по тялото на Майка България.

Второто е преноса ни, а и на нашите деца и роднини в това, за което се борим - Западна Европа, САЩ, Канада, Австралия и дори Чили.

Да живее ДСБ, всички вие, защото без Костов, сега щяхме да бъдем една втора Украйна..." Велко Велев

 

(Бр. 2/2019 на „Златоградски вестник”)