Новини

По пътя: Дарени думи

понеделник, 25 март 2019 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Ефим УШЕВ

 

 

Вестникът на Златоград навлиза в своята 30-годишнина.

Годината, в протежението на която не само ще издаваме всеки пореден брой за своите читатели. През тази година ще подготвим и издадем четвъртия, последен том от поредицата „Златоградски страници”.

 

Една особена книга, която разполага в своите страници събраното като „прашец” из многолетната история и битие на Златоград и околията му, намирало се в различни архивохранилища, библиотеки и частни архивни колекции - снимки и текст, в опит да се осмисли това натрупано социално и историческо съществуване на този родопски регион. В тази предстояща ч. 4 на поредицата, само поглеждайки към оформящото се вече нейно съдържание, предчувстваме удовлетвореността от интереса, който би предизвикала сред любознтелната и интелектуално настроена част от обществеността ни. Онази, която макар и винаги в малцинство, винаги е давала „цвета и мириса” на обществото и по свой начин, макар и трудно, много често – въпреки и срещу безличието на властта, го е придвижвала напред.

На това поне ни учат и показват точно тези „страници” от историята ни, за които иде реч. Ще кажем за нашите читатели, че във въпросната ч. 4 на тези „страници”, те са: „Златоградски родове и общения на двете конфесионални групи през вековете”;Златоград в Западна Тракия и Беломорието. Факти, връзки и тежнения”; „Златоград в страниците на пътешественици, български учени и писатели”,Златоградски вестник – в юбилейни акценти през годините. Писма”.

30 години съществуване на едно издание, оставящо в един определен ареал не само своята духовна същност, но и своя материален израз в издаваните стотици страници, би било събитие за всеки един град. Не и в Златоград, разбира се!

Без ни най-малко да очакваме „всенародни тържества”, не можем да избегнем, нито да скрием минорността в това изложение, сблъсквайки се с безразличието, много често - с безкултурие и арогантно отношение през тези 30 години.

Но приемайки, че така е трябвало, защото самият вестник е предизвиквал това в желанието си за абсолютната независимост, не можем да скрием и известно огорчение, че самото златоградско общество не пожела да приеме за събитие самото съществуване на свой вестник през тези години, приемайки го за една даденост, която не можеше да допусне, че може и да я няма. Докато пък самото управление често искаше и дори правеше всичко възможно да го унищожи...

Ние пък, като приемаме това просто като факт, „за сведение”, както се казва на чиновнически език, в началото на 30-годишнината ни ще кажем, че не ни остава нищо друго освен думите, които даваме на Златоград.

Думи и идеи, „опънати над бездната на мълчанието и по които вървим – отново към мълчанието”... Даваме думи на и за живот в града, а той – живот на нашите думи!

Как ще бъде и какво ще се случи нататък – предстои да видим, ако е живот и здраве, до края на годината...

 

(Бр. 2/2019 на „Златоградски вестник”)