Новини

Еврокоридори: Балканските проблеми в Европейския парламент

неделя, 10 март 2019 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

+ Или как видях участието на някои евродепутати от „терасата” на най-големия парламент в света...

 

Ефим УШЕВ

 

 

В коридорите на Европейския парламент в Брюксел можеш да срещнеш хора, които иначе в България, колкото и да ти се ще, едва ли би срещнал току-така. Такава една приятна среща беше тази с най-действения и полезен за България парламентарист – г-н Андрей Ковачев, който е единственият български представител, председател на една от комисиите тук.

 

Тази среща стана възможна, обаче, благодарение на личната покана от нашия евродепутат от групата на Европейската народна партия – г-н Светослав Малинов, който бе домакин за три дни на група от десетина журналисти от страната в края на ноември. Така че виждането и разговора ми с Ковачев се оказа преди, или по-точно - на път за срещата ни с Малинов. И макар и кратка, успях да го поздравя за позициите, които защитава, а за моя радост разбрах, че увъртания и унизителни отстъпки към „северната” вече Македония няма да има, кражба на история повече няма да се позволи и титовоски номера повече няма да се толерират!

Това е важно, казах му, тъй като идва ред и време и за положението на българите в Западна Тракия (Южните Родопи в Гръцко), за които страната ни вече 100 години гузно и страхливо мълчи... И така, родопски поздрав за Андрей Ковачев, който ще се наложи да се занимае и с този наш въпрос!

 

Всяко пътуване в

чужбина, разбира се,

 

е малко хали-гали, носи неизбежния екскурзиантски привкус. Но това, нашето сега, малко се различаваше от подобно схващане, тъй като съвпадаше с редовно общо заседание на Европейския парламент и ние успяхме да присъстваме и да го проследим изцяло, от „терасата” над него, със слушалки за превод, който правеха преводачите ни от стъклената кабинка с № 21, с надпис „Български език”, точно срещу нас, слушателите от цял свят. И точно това проследяване на едно цяло еврозаседание на световните пратеници от 28 страни-членки, придаваше на нашето пътуване един по-работен, бих казал „служебен” характер.

Но какво „улучихме” ние, групата журналисти от България, в този ден, на какви дебати станахме свидетели?

Първо, началото на заседанието беше посветено на изслушването на датския министър-председател Ларс Расмусен. А темата, най-общо – състоянието и бъдещето на Европейския съюз. След неговото обстойно, но стегнато всътпление, последваха въпроси от евродепутатите. По темата обаче датския премиер бе стабилно „подпомогнат” от едно изследване на Евробарометър, според което 95 на сто от гражданите на неговата страна са „за” ЕС и одобряват неговата дейност. Това е, разбира се, безпрецедентно, тъй като в Дания практически отсъстват евроскептиците. От дебата с Расмусен за нас стана ясно, че европейският парламент обсъжда да отпусне три пъти повече пари за Фронтекс, като евентуална преграда към засилената емиграция към Италия и Гърция. Но като граница на ЕС, от това неизбежно ще се възползва и България, тъй като парите ще бъдат за човешки ресурси и техника.

„Всички бихме могли да свършим по-добра работа и да обясним на гражданите какво са постигнали вече ЕС и държавите-членки, каза от трибуната министър-председателят на Дания. - Например, след кризата от 2015 г. се наблюдава спад от 95% на пристигащите мигранти. Ние сме длъжни да осигурим безопасност на гражданите на Европейския съюз”, каза той, но все пак отнесе критики от някои депутати, заради нежеланието на Дания да приема планирана бройка мигранти...

Той коментира и положението с Брекзит, при което Великобритания напуска ЕС. Според него: „Брекзит е урок за демокрация, за да се извадят поуки от него”.

Въобще, цялостното представяне на Расмусен и изпращането му от депутатите със ставане на крака, ни накара да завидим на датчаните около нас, които естествено бяха доста – и като брой журналисти с камери и фотоапарати, и като граждански групи. Все пак, изслушваха техния премиер и те бяха дошли масово тук, за лични впечатления от първа ръка. Да им завидим какъв достоен премиер имаха и да ни оставят да се чудим, ако на негово място тук трябваше да бъде и да отговаря на европеййски теми нашия български премиер... Кой знае какви щеше да ги плещи!

 

Но какво още

след Расмусен?

 

Макар че и той в изказването си с безпокойство отбеляза „нарастващата агресия на Русия, която ако тръгне срещу Европа, ние няма как и с какво да я спрем”... Затова, Европейският парламент предлага да бъде преустановено действието на Споразумението за партньорство и сътрудничество с Русия и да се премине към обем на сътрудничество, само по теми, които са от взаимен интерес. Същевременно се признава, че „...Русия ще остане един от ключовите партньори на ЕС в обозримо бъдеще". Това бе посочено на следващия ден и в доклада на Европейския парламент за отношенията с Русия, който остава да бъде гласуван през март 2019 г. В същия документ Европейският парламент казва, че проектът „Северен Поток-2“ увеличава зависимостта на ЕС от руския газ и застрашава единния енергиен пазар на ЕС".

 

След това български

евродепутати

 

отправиха остри критики срещу Македония и правителството на Зоран Заев. Според тях антибългарската кампания в бившата югославска република продължава, както е от комунистическо време. На пленарната сесия на Европарламента се обсъждаха докладите за напредъка на петте страни от Западните Балкани, които искат да се присъединят към ЕС - Сърбия, Македония, Косово, Албания и Черна гора.

„Тревожи ни това, че от страна на правителството на Зоран Заев договорът с България не се спазва или се спазва много бавно. Отдавна трябваше да приключи езикът на омразата, да спрат антибългарските изказвания. Това тревожи българското общество“, каза Ангел Джамбазки от групата на Европейските консерватори и реформисти.

Думата взе и Андрей Ковачев от ЕНП, който е и неин зам.-председател. Той заяви, че се надява най-скоро и в Атина, и в Скопие да завърши ратификацията на Преспанското споразумение, което би позволило на Македония да бъде приета в НАТО още догодина. Ковачев допълни, че тя винаги е била неотменна част и от Европа, и от българското културно и етническо наследство. Но също отправи критики:

„Не мога да скрия разочарования от анитбългарските изказвания в някои македонски медии. Не само физическите граници трябва да бъдат символични, но и духовните граници, изградени от тоталитарните режими, които също трябва да бъдат преодолени от евроинтеграцията.“

 

Гръцката компартия

е против този доклад,

 

изтъкна евродепутатът Пападакис. Според него: „Тази страна бе създадена да обслужва един комунистически диктатор. Тя няма място в ЕС. Преспанското споразумение не бе одобрено нито от гърците, нито от македонците“, заяви пък колегата му Фундулис.

На заседанието в Брюксел бяха отправени критики към Унгария - за това, че е дала убежище на бившия македонски премиер Никола Груевски: „Настояваме Унгария да върне Груевски на Македония. Това, което направи Будапеща, е опасен прецедент. Никога в историята на ЕС не е провеждана такава операция на тайно извеждане. Европа не толерира подобни действия. Груевски трябва да бъде съден в собствената си страна“, каза румънският социалист Виктор Бощинару. Думите му бяха посрещнати на нож от Ласло Тьокеш, който е от ЕНП, от партията на унгарския премиер Виктор Орбан: „Унгария е поела ангажимент към присъединяването на страните от Западните Балкани, включително Македония. Случаят трябва да се разглежда в контекста на проблемите с миграцията. Той получи политическо убежище от компетентните органи, след провеждане на предвидената от закона процедура“, каза Тьокеш.

Ангел Джамбазки отправи критики и към властите в Косово за отношението им към българското малцинство там. Той се обърна към еврокомисаря по добросъседство и преговорите за разширяване Йоханес Хан, който бе в залата: „Искам да обърнете по-сериозно внимание на правата и законните интереси на различнвите малцинства в Косово. Защото има съществени проблеми и провокации. Те са видими, а не могат да бъдат оставени по този начин. По-специално обръщам внимание на правата и законните интереси на българската общност в Косово“, каза Джамбаски.

Евродепутатите разкритикуваха Сърбия за липса на свобода на медиите, преследване на журналисти, арести и побоища над опозиционери. Нападки бяха отправени и за неспазване на правата на малцинствата в страната, най-вече унгарското и хърватското.

 

Други евродепутати изтъкнаха, че Сърбия все още не е признала клането в Сребреница от 1995 г. за геноцид, като се оправдава, че убитите тогава са мъже и

момчета, а не жени и деца. Белград още не е изправил пред съда убийците на 300 ранени в болницата в хърватския град Вуковар през 1991 г. Йоханес Хан разкритикува Сърбия, че закъснява в реформите във важни области. Той даде за пример парламента в Белград, който често използва спешни процедури и така ограничава дебатът и демократичният контрол...

 

(Бр. 22/2018 на „Златоградски вестник”)