422 хиляди случая на преждевременна смърт вследствие на замърсяване на атмосферният въздух отичта за 2015 г. Европейската агенция по околна среда в 41 държави от континента. Затова е от ключово значение да знаем къде и кога въздухът, който дишаме, е опасен за нашето здраве.

На отоплението на битово гориво се дължат 85% от фините прахови частици (фчп), които са основният замърсител на въздуха в България. Около 54% от българите се отопляват именно на печки на дърва или въглища, като между 5% и 21% от тях са бенефициенти по социалните програми за отопление през зимата.

Това се казва в национална програма на Световната банка за подобряване на качеството на атмосферния въздух в България за периода 2018-2024 г. Основното задължение пред България е отоплителните уреди, които не отговарят на изискванията, да бъдат извадени от употреба в периода 2020-2024 г. Това ще струва около 47 млн. лв. на година, но ще намали нивата на фчп със 78%.

Програмата бе представена наскоро от заместник министър-председателя Валери Симеонов, министъра на околната среда и водите Нено Димов и постоянният представител на Световната банка Фабрицио Дзарконе.

През април 2017 г. Съдът на Европейския съюз осъди България по дело, заведено от Европейската комисия, заради сериозното замърсяване на въздуха в страната и систематичното превишаване на допустимите норми за замърсяване с фини прахови частици, както и заради липсата на мерки за овладяване на проблема. В документа се посочва, че отсъствието на стандарти за качество на горивата за битово отопление позволява на пазара да се доставят и купуват от домакинствата нискокачествени въглища и пелети.

Световната банка е посочила и основните алтернативни варианти за отопление, с които могат да бъдат заместени печките - свързване към газопреносната мрежа, свързване към централно парно отопление, отопление на електричество или подмяна с печка или котел, които отговарят на стандартите за екодизайн. Предлага се и промяна в Закона за чистотата на атмосферния въздух, която да даде повече възможности на общините да въвеждат зони с ниски емисии. За създаването на такива зони са необходими около две години, се казва още в програмата.

В нея се посочва, че в периода 2011 - 2016 г. във всички 28 общини в България, които са бенефициенти по оперативна програмата "Околна среда", само два от пунктовете за мониторинг са на нормата от максимум 35 допустими превишения на година на средноденонощната норма за фини прахови частици. Средните превишения на година в останалите 37 пункта за мониторинг варират от 1.04 до 4.70 пъти над максималната допустима стойност, като средната стойност е 2.39.

(Бр. 22/2018 на „Златоградски вестник”)