Новини

Актуално: Валери Симеонов хвана руския бик за рогата

четвъртък, 07 февруари 2019 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Иво ИНДЖЕВ

 

 

В предаване на ТВ “Европа” Симеонов не само посочи най-големият руски монополист на българския пазар, като безконтролен играч на същата тази арена, но и спомена конкретни факти – например за пристанище “Росенец” край Бургас, където “руският бик” си разиграва коня, а достъпът не само на журналисти, но и на българските власти изобщо, до пристанището и инсталациите му, е забранен.

 

И вестник “Монд” писа в свой репортаж от България това, и германският писател Юрген Рот засегна темата, но резултатът и отзвукът на ниво управленски решения в България е нулев. Две нули... 

Валери Симеонов и друг път е повдигал въпроса за Лукойл като корпорация, за която се правят лобистки закони в България. През юли го направи в предаване на БНТ. И нищо. Този път, струва ми се, Симеонов отиде по-далеч от всякога в откровеното посочване на Лукойл не просто като нарушител и прозрачно задкулисен играч в законодателството ни. Но добави още въпроси от стратегическо значение за националната ни сигурност, застрашена от Русия и нейното нефтено острие в България. Вицепремиерът спомена за 900 т запорирано край Бургас некачествено гориво, което услужливо е било върнато на Лукойл за преработка (вместо корпорацията да бъде наказана по съответния законов ред).

Заместникът на премиера Борисов и негов коалиционен партньор декларира категорично, че не е в състояние дори да предизвика в рамките на правителството обсъждане на проблема с Лукойл, лобирането за руската компания и продължаващото й разпореждане на българска територия със собствено пристанище в Росенец. Което със сигурност е сред причините България да не бъде допускана в Шенгенското споразумение, тъй като на практика е предоставила на чужда държава ключовете от своя морска врата.  

На въпрос за комуникацията по въпроса с премиера Борисов, зададен от водещия Коритаров, вицепремиерът Симеонов каза, че не само не е дискутирал с началника си тази тема, но и явно няма смисъл. Не само заради факта, че изключително рядко си контактува с него, но и защото не очаква друго, освен най-много да предизвика “разговор” в рамките на кабинета. Т. е. от Борисов не може да се очаква да посегне на Лукойл. 

И това ли е “несериозна” причина за разрив в управляващата коалиция, в която Симеонов е самотен опонент сред навалицата от дейци на русофилщината?

Разширявайки периметъра на коментара за политиката на страната по отношение на горивата, Симеонов попита реторично защо е било спряно за около шест месеца проучването за наличие на газ и нефт в български черноморски шелф от страна на троен консорциум, водеща компания сред които е ТОТАЛ.

“Пак ли са руснаците”, попита Коритаров. Симеонов от една страна отвърна, че “не ги разбира тези работи”, но припомни, че самолетът на шефа на ТОТАЛ беше ударен от снегорин на летище “Шереметиево” край Москва и загина на място…

Как да не си спомни човек, че ударен смъртоносно (от сърдечен удар) беше и бившият шеф на митниците Ваньо Танов, който се осмели да запечата за броени дни терминалите на Лукойл, заради отказа на компанията да инсталира устройства, позволяващи проверка.

Всички останали държавни инстанции се направиха на ударени тогава, а за огромна изненада на неосведомените, посланикът на САЩ Джеймс Уорлик довтаса на място и се снима демонстративно с шефовете на Лукойл. “Мистерията” се разкри, едва когато Уорлик напусна малко по-късно дипломатическата служба и отиде да работи като консултант в голяма руска адвокатска кантора, близка до Путин. Щом може бивш канцлер на Германия като Шрьодер да бъде нает от Путин в управата на неговия “Северен поток”, защо да не може някакво си американско дипломатче да бъде обработено по подобен начин?

За интересуващата се публика у нас и в чужбина, в казаното от вицепремиера Симеонов няма новина, освен в един аспект: цял вицепремиер потвърждава написаната през последните десетина години от “разни блогърчета” картина на всевластието на Лукойл в България, но и това не е “интересно” за т. н. големи български медии. Да не говорим за държавните институции... За самия Борисов – също да не говорим. Той само може да бъде попитан при случай дали продължава да твърди, че в неговата България има свобода на словото и че доказателството било в това колко много го критикували по медиите. Него – може би, но да се споменава с лошо началника му Валентин Златев, е забранено! Единодушното премълчаване на темата за руското разпореждане с българската енергетика е сред най-ясните индикатори за клиничната смърт на медийната свобода под неговата диригентска бухалка. 

 

(Бр. 20/2018 на „Златоградски вестник”)