+ Промените в Закона за чистотата на атмосферния въздух влязоха в парламента, местните управници вече ще се отчитат за приетните от тях мерки за чистотата на въздуха...

Мила ЧЕРНЕВА

Този месец беляза активизирането на държавата срещу замърсяването на въздуха със законови промени - правителството прие промени в данъчните закони, с които заложи екостандарта като важен елемент при облагането на автомобили, а в края на октомври ги внесе за гласуване в Народното събрание. Те касаят основно контрола на твърди горива за битово отопление и отговорностите на местната власт в борбата срещу замърсяването на въздуха.

Ако парламентът ги приеме, тези промени ще вменят лична отговорност на кметовете за изчистването на въздуха и ще създадат още един регистър - на търговците на твърди горива.

Кметовете –

лично отговорни

Промените в закона са логичното продължение на Националната програма за подобряване на качеството на въздуха 2018-2024 г., която беше разработена въз основа на споразумение за предоставяне на консултантски услуги между МОСВ и Световната банка. В началото на април 2017 г. Съдът на Европейския съюз констатира, че държавата не е спазвала европейското законодателство за чистотата на атмосферния въздух в периода от 2007 до 2014 г. и е бездействала. В частност, става въпрос за нивата на ФПЧ10 (фини прахови частици). Това вероятно е сред основните причини властта да стане далеч по-активна по темата с мръсния въздух. Както и досега, общините, в които има превишения, трябва да приемат програми за намаляване нивата на замърсителите и за достигане на утвърдените норми. Новото обаче е, че до 31 март всяка година кметовете ще трябва да внасят отчет пред общинския съвет за постигнатото по тези програми за предходната година. Онези от тях, които не разработят програма или не внесат отчет за изпълнението навреме, ще носят лична отговорност и ще трябва да платят глоба между 1000 и 5 хил. лв. Ако "няма намаление на регистрирания брой превишения на нормите за вредни вещества и/или на средногодишните нива на замърсителите", глобата ще е още по-висока - между 5 и 10 хил. лв. При повторните нарушения глобите ще са двойни.

Несъгласието

на кметовете

През лятото от Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) са внесли становище, с което, съвсем очаквано, се съпротивляват на тези промени. От сдружението не са съгласни лично кметовете да носят отговорност, като посочват, че има редица други отговорни институции като Министерството на околната среда и водите, Регионална инспекция по околна среда и водите, вътрешното министерство, Народното събрание и т. н. Личната отговорност наистина би направила местната власт по-активна - досега кметовете рядко са били ангажирани с този проблем, се посочва в мотивите към законопроекта. От друга страна обаче, много мерки за чистотата на въздуха зависят от националното законодателство и е въпрос на дебат доколко един кмет може еднолично да изчисти въздуха. Това изтъкват от НСОРБ: "Процесите за подобряване качеството на въздуха са бавни и изключително скъпи" и има много компетентни органи и равнища, на които трябва да се решава този проблем.

Твърдите горива –

на прицел...

В страната един от основните източници на фини прахови частици е именно битовото отопление. Именно то е било източник на 56% oт ФПЧ10 и 82% от ФПЧ2.5, сочат изчисления за 2016 г. Затова и значителна част от законовите промени засягат по-сериозен контрол на твърдите горива. В закона се предвижда създаването на регистър на лицата и обектите, разпространяващи твърди горива, като той ще е под контрола на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Всеки, който действа извън регистъра, ще може да бъде глобен между 1000 и 10 хил. лв., или ще получава имуществена санкция от 10 до 50 хил. лв. Търговците или вносители, които не спазват изискванията за качество на горивата също ще бъдат глобявани между 2000 и 10 хил. лв. или ще получават имуществена санкция между 10 и 50 хил. лв.

Твърдите горива, които държавата отнеме и са годни за употреба, ще може да се предоставят безвъзмездно на лечебни заведения, детски градини, училища и социални заведения, държавни и общински учреждения, както и на хора с увреждания или на крайно нуждаещи се лица. От НСОРБ са имали и забележки относно това, че промените засягат основно въглища и въглищни брикети, но не коментират дървата за огрев, които също са голям източник на ФПЧ, и по-конкретно влажните такива. Между 2000 г. и 2016 г. потреблението на дърва за огрев се е увеличило с 50%. За контрола на съдържанието на влага в дървата за огрев отговорността е на Министерството на земеделието, храните и горите. То трябва да приеме наредба за забрана продажбата на дърва според теглото им и да ограничи периодите за дърводобив от населението.

(Бр. 20/2018 на „Златоградски вестник”)