Новини

Сакралността на златоградската Кръстата гора, с център св. Катерина

четвъртък, 24 януари 2019 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Розалин ХАДЖИЕВ

 

 

Параклисът, посветен на Св. Екатерина, е един от многото православни обители около Златоград, дали основание да се говори за златоградската Кръстата гора. Самият храм е разположен на едно интересно възвишение - на рида, започващ от изток с храма ,,Успение Богородично“ и продължаващ на запад чак до планинския масив ,,Косора“.

 

От кв. Табахната на

юг към кв. Голяма река,

 

на север през това възвишение, се простира друго планинско било, което оформя своеобразен кръст, видим добре от по-високите върхове наоколо. И точно в центъра на този природен „кръстат” феномен се възвишава хълмчето с параклиса на великомъченицата Катерина. Можем да оприличим хълмчето с параклиса на тракийска могила. И може би това е сакрално място, почитано още от нашите древни предци – траките, което целодневно сияе от изгрев до залез слънце.

Пак оттук започва стара планинска пътека по Кушлева падина на изток, която води към Колото и кв. Голяма река. В самия край на Кушлева падина се намира скала с отпечатък на копито. Старите златоградчани вярваха, че това е отпечатък от коня на Св. Георги. Според легендата, той отивал да занесе на светицата венчален пръстен и да й поиска ръката за годеница. Това място в миналото се тачело особено много около 6 май. Тук се водели малки деца да се провират под корените на вековния орех наблизо, при „магарешка” кашлица и други детски болести.

 

Не можем да говорим

за Света Екатерина,

 

без да споменем и за манастира, носещ нейното име в Синайската пустиня на Египет. Там от векове е свято място за редица религии. Тук според Стария завет Мойсей е получил ,десетте Божи заповеди при храста, наричан ,,Неопалимата капина‘ - капината, която сияе, но не изгаря. Там още през трети век е духовен християнски център, в който обитавали духовните старци на православието - отшелници, които живеели в крайно лишение и постоянна молитва. При тях идвали любители  на безмълвието, аскетизма и богосъзерцателния живот и се отдавали на духовно подвизание. Легендата разказва, че в юношеска възраст пророкът Мохамед бил подслоняван от гостоприемните монаси в манастира. Затова през 625 г. игуменът на манастира получил грамота /атинаме/ лично от Мохамед, за закрила на манастира от погроми. Кръстоносците  през вековете също проявили интерес към манастира, към който се стичали хиляди европейски поклонници, за да се поклонят пред мощите на светицата, която наричали „Санта Катарина”. През 11 век, при фанатичния халиф Хаким, част от монасите напуснали манастира и заминали за манастирите в Света Гора Атонска и в  пределите на Гърция, България, Румъния и другаде, където предавали своя духовен опит.

През 14 в. древната практика на тези духовни старци, известна още и като исихазъм /пълно единение с бога/, е широко разпространена и в България. Неин последовател бил и патриарх Евтимий. И може би такъв духовен старец е живеел недалеч от златоградския  храм, посветен на Св. Екатерина, в местността известна и до днес като ,,Старцово“.

Твърде вероятно е тук да е имало малък метох, в който са отсядали пътуващи монаси от Атонските манастири на Света гора и особено от манастира „Ватопед”, откъдето при нас идват икони за златоградските църкви.

 

Това е място с обилен

и непресъхващ извор –

 

аязмо, и запазени вековни дъбове в района наоколо. Явно преди векове тук е имало старец /монах/ с високи заслуги в духовната си дейност, който наставлявал и обучавал в монашеска практика няколко ,,послушници“. Този ,,старец“ приживе е бил жив образ на светостта. Този човек стоял високо над житейските дрязги и служел на правдата. Умеел да посочи пътя към нея и на други. Осветявал непрогледния мрак и учел хората да живеят по Божиите заповеди. Този духовен старец приживе е бил почитан като светец. Писмени сведения за него няма, но  народната памет го е увековечила, като и до днес местността носи името „Старцово“.

В района на Златоград Св. Екатерина е особено почитана. Това е съхранило спомена за нея през вековете особено жив. Почитана е като закрилница на малките деца от болести, особено от шарка („сипка“). В Южна България се правели малки кравайчета рано сутрин, които намазани с мед се раздавали за здраве из махалата. В Златоград тази традиция е съхранена и до днес, дори и от българите, приели по-късно исляма. При шарка по децата, задължително се пекат колачки с мед и се раздават за здраве. Много често се прави и курбан - коли се черна кокошка, която се сварява и раздава на хората. Вярва се също, че светицата пази от тежки болести и висока температура.

На 24 ноември жените не работят и не пипат остри предмети, защото смятат, че ако се порежат, раните няма да зараснат. Може би като отглас от легендата за неопалимата капина, която растяла при манастира в Синай, местните жени-лечителки използваха листа и бодли от къпина при лечение и баене за брадавици и кокоши тръни. Може би е случайно, но подобна капина расте на югоизток от олтара на нашия параклис Св. Екатерина.

 

В района около същата местност имат имоти много собственици на стари златоградски родове от кв. Малка река. Минавайки по пътя край ,,Комкалото“, както го наричаха още старите хора, затаяваха дъх и минаваха при  пълно мълчание.

По времето на комунизма, когато атеизма беше господстваща доктрина, хората бяха направили чешма и беседка на това място - за да почетат по своеобразен начин светицата. А в наши дни всички златоградчани, без оглед на религиозна принадлежност, се включиха в изграждане на този красив параклис, посветен на великомъченицата Катерина.

 

(Бр. 19/2018 на „Златоградски вестник”)