Новини

Засиява завършен параклиса „Св. Катерина” край Златоград

понеделник, 21 януари 2019 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Малкото ламаринено параклисче на името на св. Екатерина съществува в местността „Старцово” над Златоград някъде от 30-те години на 20 век. Многократно преправяно и дооформяно, то си оставало за златоградчани винаги едно от няколкото култови места в околностите на Златоград.

 

И както с всяко култово място и за него се носели легенди, една от които свързва светото момиче Екатерина със св. Георги, който на път за срещата си с нея на върха, оставил белег от копитото си, а и самия свой образ, върху скалата в местността до поточето по-долу (Кушлева падина), традиционно свързвана с обредни игри на местни хора до към края на 40-те години на 20 в., когато същите се забраняват.

Преди няколко години, по инициатива на бившия кмет на Златоград Николай Деспотов, се подема дарителска организация за събиране на средства за изграждане на един по-нормален параклис от съвременен вид.

Приета и от Църковното настоятелство в града, идеята набира скорост, за да сме свидетели днес на една завършена прекрасна сграда на параклиса, чието художествено изографисване е осъществено от златоградчанина отец Емил Лилов, който

е с немалко опит както в иконописването, така и в стенописа.

 

Нека припомним

отново тук,

 

че златоградчани построяват с доброволен труд и средства не само градските си църкви „Св. Богородица” (1834) и „Св. Георги” (1871), но и параклисите на „Св. Неделя” (1916) и на „Св. Атанас” (1924).  След Освобождението на града (21 ноември 1912) за него предстоят най-трудните години на политическо оцеляване в границите на майка България и за икономическото му съживяване след три кръвопролитни войни – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война (1912 – 1918).

Завършили с отнемане на български земи от всички краища на българското землище, част от Родопите все пак остава в границите на България, а в тази част е и Златоград. Жестокият Ньойски договор (1919) откъсва от нас Беломорска Тракия, Добруджа и Западните покрайнини. Стотици хиляди са убитите и осакатените. Намаляват храни и животни, стоките поскъпват, настъпва глад и нищета.

В тези условия на политическа и икономическа катастрофа, златоградчани се обединяват и построяват заедно параклиса на „Св. Атанас”, като камъните и пясъка изкачват от реката до върха чрез жива верига от народ – малки и големи. По-заможните даряват икони. Така ще бъде и 10 години по-късно, при строежа на старото ни читалище „Просвета” от 1934 г. в самия център на града.

 

Днес, след близо 95 години, отново обединени в идеята, изградихме нов храм на Кръстогорието, макар и по-малък – този на Св. Екатерина, където в специална книга ще бъде записан приноса на всеки далител и неговото име.

 

(Бр. 19/2018 на „Златоградски вестник”)