Новини

99 години от грабежа в Ньой: Покрусата е повсеместна

петък, 18 януари 2019 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

По силата на Ньойския мирен договор са откъснати територии с обща площ 11 278 км2, населени с българи. Към заграбената по Букурещкия мирен договор от 1913 г. Вадарска Македония,  към новосъздаденото сръбско кралство са предадени Западните покрайнини - Царибродска и Босилеградска околии, част от Кюстендилско краище, 18 села от Трънско и Знеполско, осем села от Кулско и Струмишко.

 

Към заграбената през 1913 г. Егейска Македония, Гърция получава след Първата световна война и Западна Тракия, като по този начин България изгубва излаза на Бяло море. На Румъния отново се предава заграбената през 1913 г. Южна Добруджа и по този начин тя за трети път след Руско-турската война от 1877-1878 г. твърдо стъпва на отсамдунавска българска земя.

На България са наложени и тежки икономически, финансови и военни ограничения. Репарационният дълг възлизал на 2 250 000 000 златни франка, които трябвало да се изплащат с лихвите за срок от 37 години. На победителите трябвало да се предоставят безвъзмездно и 70 825 глави добитък и 250 000 т каменни въглища.

На България се забранявало да има своя наборна войска, като на нейно място се разрешавало да има доброволческа войска в размер на 33 000 души за охрана на границите и вътрешния ред в царството. Освен тези задължения България била подложена и на редица унизителни ограничения, които станали пречка за нормалния вътрешен и външнополитически живот на страната ни и натоварили с нови тегоби народа. Пред Третото българско царство останали за разрешение Македонския, Тракийския, Добруджанския и Западнопокраинския въпроси, които в цялост представлявали целокупния Български национален въпрос, разрешението на който предопределяли за десетилетия напред българската външна политика. Само няколко месеца след нaлагането на Ньойския диктат на България, печатният орган на Съюза на македонските братства в България - вестник „Македония“, поема инициативата да проведе анкета сред известни български и чуждестранни учени, политици и общественици, по разрешението на македонския въпрос.

В анкетата участвували проф. д-р Иван Георгов, Стефан Манов, Атанас Яранов, Ноел Бъкстон, проф. Никола Милев, Жорж Буске, Жан Дебри, проф. д-р Август Форел, полк. Леон Ламуш и Никола Антонов. Инициативата за анкетата била на известния български философ проф. Иван Георгов, родом от гр. Велес, починал през 1936 г., София - един от най-изявените македонски дейци, член на БАН, ректор на Софийския университет и един от създателите на Македонския научен институт и на неговия печатен орган сп. „Македонски преглед“.

 

(Бр. 19/2018 на „Златоградски вестник”)