Новини

Памет: Как бе ликвидиран управителят на Беломорската област д-р Клечков

четвъртък, 17 януари 2019 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Янко ГОЧЕВ

 

 

В началото на 1942 г. д-р Стефан Клечков е назначен за областен управител на новоучредената Българска Беломорска област, с главен град Ксанти. До 9 септември 1944 г., от изостанал край, Беломорието се превръща в благоустроен район именно под ръководството на д-р Клечков. От София пристигат огромни суми – облагородява се земята, строят се нови сгради и транспортни линии.

 

Опитите му да се противопостави на депортирането на беломорските евреи, останали без българско поданство след отнемането на областта от България след Ньойския договор, са грубо осуетени от немската комендатура. Въпреки бурния му скандал с немските военни власти и изпратените от нето като областен управител телеграми до всички кметове в Беломорието да не се допуска депортиране на евреите. А когато в Ксанти идва телеграма от министър Габровски да изпрати беломорските евреи към Кюстендил, д-р Ст. Клечков издава друго нареждане – да останат всички евреи, които са български граждани. Мнозинството от другите, на които Антантата е отнела българското поданство и са под немска юрисдикция, са вън от властта му да направи нещо. Има обаче запазен протокол от онова време, от който се вижда, че д-р Стефан Клечков строго наказва офицери от администрацията и стражари, които не са опазвали имуществото в изоставените еврейски къщи. Все пак, от транспортираните към Кюстендил евреи той успява да върне обратно в Беломорието 37 евреи, включително известния гинеколог д-р Леви, баща на прочутия днес по цял свят български композитор Милчо Левиев и художника Йоан Левиев, като така спасява от сигурна смърт тези десетки хора.

На 8 септември 1944 г. Богдан Филов подава оставка като регент. Късно вечерта в Ксанти пристига телеграма до д-р Клечков, с предложение да поеме регентството. Подготвя се да заминне още на другия ден – 9 септември, но сутринта Радио София съобщава, че в България е извършен преврат и д-р Клечков решава да мине през турската граница с български индустриалци. На 18 септември 1944 г. край Саръшабан (дн. Хрисуполи) българският областен управител е пленен от гръцки партизани и на 13 октомври 1944 г. близките му успяват да научат, че е в Хасковския затвор. Тъстът му, известен в Сливен лекар, д-р Карамалаков, се среща с него. При разговора им д-р Ст. Клечков казва, че ще го убият. Моли да се види за последен път с жена си. Когато два дни по-късно, на 15 октомври, съпругата му отива в Хасково, той вече не е там, защото е предаден от „народната власт“ на гръцките партизани от ЕЛАС. Това е равносилно на осъждане на смърт от отечественофронтовска България.

Д-р Стефан Клечков и още 15 души от българската администрация на Беломорието са предадени, без каквото и да е решение или искане за това на какъвто и да е гръцки държавен орган, на партизаните, узурпирали въпреки протестите на гръцкото правителство властта. Ликвидиран е по решение на местен гръцки „Народен съд“.

На 13 февруари 1945 г. д-р Клечков е убит по особено жесток начин, като първо са му извадени очите, след това е заровен жив до шията и накрая така е разстрелян.

Преди да го подложат на тези средновековни зверства, подробно му описват какво го чака. Гробът му край Драма и до днес е неизвестен...

 

(Бр. 19/2018 на „Златоградски вестник”)