Новини

Проблемът: Разпада ли се болницата в Златоград? Пак...

понеделник, 14 януари 2019 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

+ Още три медицински сестри напускат болницата, разочаровани от отношението на управници към тях...

 

Ефим УШЕВ

 

 

Преди време имахме в ЗВ текст с крещящото заглавие „В Златоград болницата се разпада”. Разбира се, имахме предвид не строителните й конструкции, а печалния факт, че в нея отдавна не са идвали нови медицински кадри, отбелязвахме факта, че последните назначени лекари са родени някъде около 60-те години и това всъщност е сегашния състав на болницата.

 

В интервю за вестника преди година пък управителят й д-р Личев потвърждава острата необходимост от нови медицински кадри и заявява готовност във всеки един момент да назначи както лекари, така и медицински сестри. Заявления обаче засега няма и затова назначаваме предимно пенсионирани кадри, работили дълги години в болницата, но, казва управителят, дори и децата на нашите лекари, които са завършили вече медицина, отказват да се върнат в Златоград и се насочват или към чужбина, или към болници от вътрешността на страната. А това би бил един от начините за професионално и кадрово освежаване на здравното заведение, за разведряване, така да се каже, на атмосферата в него, която знаем, че не е от най-благоприятните за работа...

Но след като тази възможност вече се изключва, има и друго – много от местните лекари насочиха „усилия” за кадрово укрепване на конкурентната болница в Мадан, като са масово назначавани на допълнителна работа в нея и така „водят” със себе си там и златоградските си пациенти. Което пък значи и финансово обезкръвяване на болницата в Златоград, поради свиване още повече на ползваните клинични пътеки.

Нещо повече – макар и снабдена от доста време с нова и надеждна техника за кръвни изследвания, лекарите през ден пращат кръв на пациентите си за изследвания в Смолян. Което е още едно отрязване на доход и също насочва към мисълта за наша си собствена незаинтересованост за състоянието и бъдещето на болницата ни...

И макар напоследък да са укрепени кадрово някои от отделенията, ясно е, че не може да бъде спасена Гинекологията, например, където отдавна бебета не се раждат, а единственият гинеколог прогонихме в Кърджали. На косъм е, както стана ясно тези дни, Клиничната лаборатория, където след скандал подадоха заявления за напускане три от специалистките лаборантки, работещи тук от години.

 

Защо, какво се случва?

И ще има ли Златоград

нормално работеща болница

 

вместо да разкарваме народа да се лашка из околните болници в Мадан, Смолян и Кърджали. Което е скъпо, неудобно, обикновено ангажиращо и други близки, съпровождащи роднини и пр.

Казвам, че напускането е „след скандал”, тъй като не виждам по какъв друг начин да нарека следната ситуация – до кмета и председателката на ОбС медсестрите изпращат писмо-искане, с което търсят от тях съдействие. Излагат писмено проблема с „ниското и недостойно заплащане на нашия труд”, казват те, което, оказва се, е...560 лв. основна заплата, всъщност под минималния праг за професията им, който по договореност на социалните партньори е 697 лв. Графикът, по който работят, е 7-часови смени, като покриват работно време на клиничната лаборатория от 7:00 до 19:00 ч., а след 19:00 до 7:00 часа и в почивните дни са на разположение и във всеки един момент могат да бъдат извикани по случаи. Излагайки този натоварен работен график, медиците отбелязват, че обслужват населението на три общини, доболнична, болнична и спешна медицинска помощ и завършват със следните думи-молба: „Работата ни е напрегната и отговорна, често води до стрес, физическа и психическа умора. От качеството на нашия труд зависи правилното диагностициране, което е важно за лечебния процес и профилактиката на пациентите. Ние сме отдадени на професията, вършим си работата с желание и отговорно, но сме силно демотивирани и разочаровани от трудовото възнаграждение, което получаваме. А то е недостойно. Поставени сме в унизителното положение да молим за адекватно заплащане на труда ни или да търсим реализация извън системата на здравеопазването. Ето защо, надяваме се на подкрепа от ваша страна и помощ в тази ситуация...”

 

Изпращайки това си писмо

 

сестрите естествено се надяват на някакво отношение от страна на кмета и ОбС, най-малкото поне на разглеждане на проблема им и излизането им с позиция. Да, ама не – не само че не се разглежда проблема в ОбС, не само, че не се излиза с някакво отношение или позиция. Медиците даже не са извикани на разговор, никаква покана или обаждане от страна на местните властници няма, никакъв отговор поне на писмото им, каквото се следва по закон... Е, събира се здравната комисия на ОбС с някакъв дошъл смолянски чиновник, но това става толкова тайно и тихо, че даже хора от ръководството на общината, до които се допитахме, не знаеха, че има такава среща. На която дори самите автори на писмото не са поканени... Макар че всички, може би и местните управници, знаят печалната статистика: от 2002 г. насам броят на медицинските сестри у нас непрекъснато намалява, като година по-късно то е с 30%, а към днешна дата и с доста повече. Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев сочи основните причини: „Ниското заплащане, недобрата работна среда, свръхнатоварването, недооценяването от другите медицински специалисти, липсата на ясно очертана пътека за кариерно развитие...” И добавя онова, за което и златоградските сестри са написали писмото си: „Важно е медицинските сестри да получат достойно заплащане на труда си! Затова МЗ е регламентирало минималното им възнаграждение – не по-малто от минималния месечен размер на осигурителния доход за съответната група професии”.

Според министър Ананиев работодателите са тези, които носят отговорността за задържането на сестринските кадри в страната! А как постъпват местните фактори, до които медиците ни се отнасят? Все едно не съществува писмо до тях, все едно, че самите те не съществуват!

Ето това е скандала, за който споменаваме – чиновническо бездушие, проявено към реално съществуващи хора, които излагат проблем до властта, пренебрежение дори към министерски разпоредби!    

И каква може да бъде реакцията на сестрите по това бездушие, освен най-нормалната – да подадат заявление за напускане. И да отидат някъде, извън Златоград, разбира се, оставяйки семействата си. Но които може би ще заминат заедно с тях... И така беля за болницата, която търси кадри, беля и за града, който усилено върви към селския си тип съществуване. Защото какво е град без болница, какво е това град без хора и специалистите си!? Чия е отговорността за това – справка думите на министъра по-горе...

 

(Бр. 18/2018 на „Златоградски вестник”)