Новини

Любопитно: Резиденция на цар от тракийско време откриват археолози край с. Бенковски

петък, 11 януари 2019 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Предишна публикация в нашия вестник разказа как през 2016 г. в района бяха направени разкопки на некропол, оказал се гроб на тракийска принцеса, погребана с множество стъклени и сребърни накити. Тогава нашият археолог Николай Овчаров бе категоричен, че некрополът е бил предназначен за аристократи, живели в евентуална близо намираща се резиденция.

 

И както стана известно наскоро, археолози вече започнаха разкопки в близост до „гроба на принцесата” – така бе наречена откритата с много накити девойка от 3-4 в. пр. Христа в района на Бенковски, под ръководството на доц. Здравко Димитров и научен ръководител Николай Овчаров. Читателите ни си спомнят, че местността бе добре защитена от „стена”, иззидана с огромни камъни и според археолозите запазения зид е дълъг около 500 м, а самата резиденция ще се окаже върху площ от около декар.

На импровизиран брифинг в местността, Овчаров разказа, че ясно личат останките от няколко представителни сгради, които предстои да бъдат проучени. Четири са резиденциите на тракийски царе, разкрити до момента в България, каза още той, като подчерта, че нито една от тях не е в Родопите. Възможно е, както при останалите, и тук да има храм и тронна зала.

Сега още в началото на разкопките археолозите попадат на десетина монети маронеи, т. е. обитателите на района доказано са имали тесни връзки с древна Мароня, която се намира на 80 километра оттук – така  смята и доц. Здравко Димитров.

Както и предишните разкопки, свързани с гроба на принцесата, така и сега те се финансират от златоградския бизнес, и ще продължат до края на месец октомври, стана ясно от брифинга на археолозите наскоро.

Седмица по-късно обаче, те съобщиха за крепост от времето на древна Троя, на която попадат при продължаващите разкопки. Стените й са изградени от камъни с тегло 5-6 тона, което било характерно за изчезналата Крито-Микенска цивилизация.

Откритието според проф. Овчароов е с огромна научна стойност, защото потвърждава хипотезата, че древна Тракия е била част от Микенската култура, считана за първата европейска цивилизация. Крепостната стена е запазена на височина до четири метра. Построена е с т. нар. циклопски градеж, характерен за древните Троя, Микена и Тиринт. В България строителство с тази технология е откривано само на Небет тепе в Пловдив. Сега в Родопите вече е открита цяла крепост от времето на микенската цивилизация. Обектът се датира към 12-11 в. пр. н. е. и е доказателство, че древните траки също са били част от тази цивилизация.

Николай Овчаров коментира още, че през осемдесетте години на миналия век акад. Александър Фол е изказал хипотезата, че древна Тракия също е била част от тази, считана за първа, европейска цивилизация. С изключение на градежа на Небет тепе, до сега е нямало други археологически доказателства за това.

Крепостта е намерена при проучванията на уникален комплекс от царски некропол, светилище и замък, защитени от две крепостни стени. Експедицията, водена от доц. Здравко Димитров,  в голяма степен е доказала предположението, че става въпрос за царска резиденция от периода 5-4-ти в. пр. Хр.

 

(Бр. 18/2018 на „Златоградски вестник”)