Новини

Памет: Убийствата на българи в Ксанти след черния ден Девети на 44-а...

вторник, 18 декември 2018 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Янко ГОЧЕВ

 

 

Коста Деляков и Козма Фотев са български търговци от Ксанти, местни първенци, които дълги години са били авторитетни жители на този град, столица на Беломорската област на България от май 1941 г. до октомври 1944 г. Убийството им на 14. 01. 1945 г. е един от епизодите на масов терор срещу българите, установен от гръцките комунисти от ЕЛАС, завзели властта след преврата на комунистите у нас от т. нар. Отечествен фронт на 9. 09. 1944 г. , извършен в условията на съветска окупация на Българияи и след изтеглянето на българските войски, администрация и бежанци от Беломорието, завършило на 25. 10. 1944 г.

 

След установяването на гръцката комунистическа диктатура, местните българи, изоставени напълно от комунистическа България, са подложени на жесток гръцки терор. Правителството на ОФ дори ги лишава от българско гражданство. Сигнал за разправата с тях дава лично комунистът Добри Терпешев (един от най-простите сред комунистическите престъпници) по време на посещението си, започнало на 11. 09. 1944 г., като член на отечественофронтоваската делегация в Беломорието, заедно с другия министър - Димитър Нейков. Посещението продължава до 14. 09. 1944 г. и води до предаване на българи на другарите от ЕЛАС.

Предателят Терпешев обикаля градовете и държи публични речи с антибългарско съдържание. Негови са думите: „В Беломорието няма българи, който тук е българин, е фашист!” На гърците той завява на митингите: ''Тракия не е била българска и никога няма да бъде!'' Гърците го приветстват с „Ура!”, а българите са напълно съкрушени. Такова предателство, извършено от министър, няма в цялата ни история. Започват арестите и убийствата на българи в цялото Беломорие. В Ксанти Коста Деляков и Козма Фотев са арестувани от гръцките шумкари и са предадени на гръцки „народен съд”, който на бърза ръка ги осъжда на смърт като „фашисти”, по напълно измислени обвинения. Членовете на този „народен съд” са „избрани” от гръцката ЕЛАС с общинска избирателна бюлетина. Единствена „вина” на Коста Деляков и Козма Фотев всъщност е била, че са местни българи патриоти, които не са комунисти. Последните думи преди разстрела на Коста Деляков са: „Умирам без вина”, а на Козма Фотев: „Да живее България!”

Двамата са публично разстреляни пред специално събрана тълпа от гръцки лумпени, символизиращи гръцкия „народ”. Целта на тази екзекуция всъщност, е да удовлетвори тогавашното озлобление на гръцките комунистически шовинисти и садисти. След разстрела им тълпата, наричана в гръцката преса „народ”, влачи труповете на двамата българи по улиците на града. Гаври се с тях. След това обезобразените им тела са изхвърлени на входа на града, където стоят дълго време за назидание и за сплашване на българското население. Гробовете на Коста Делянов и Козма Фотев не са установени и до днес. Но тяхното убийство не е изолиран случай. Такава е била масовата практика след установяването на гръцката комунистическа власт. Броят на избитите беломорски българи след преврата на 9. 09. 1944 г. от гръцките комунисти и до днес не е точно установен. Предполага се, че са хиляди, тъй като гръцкият терор е повсеместен и обхваща всяко селище. Селекцията е зловеща и засяга предимно представители на българската интелигенция, нарочени от гръцките комунисти за „фашисти” и подложени на публични издевателства и жестоки убийства. Впрочем така, както правят и българските комунисти веднага след преврата на 9. 09. 1944 г.

Това убийство в Ксанти през 1945 г. и хилядите подобни такива случаи изцяло отсъстват от фалшифицираната от комунистите българска история. Целта е да се скрият престъпленията на БКП, която, както предава българите в Македония на сърбите в Титова Югославия, а тези в Пиринския край „македонизира” и обезбългарява с терор, така предава и българите в Беломорието на гръцките комунисти, за да бъдат избити от тях.

„Братската помощ” на БКП в полза на ЮКП и ГКП при избиването на българите в Македония и Беломорието, е важен епизод от дългогодишната й антибългарска дейност. За да украси още предателсвото си спрямо българите от Беломорието през 1945 г., БКП, подобно на гръцките си комунистически съюзници, организира процесите по така наречения „народен съд”. Там има и състави, наречени „Беломорски”, които се занимават с „престъпленията” по „Наредата-закон за Народния съд” на всички по-изявени българи, служили в Беломорието като представители на българската държава в периода от май 1941 г. до октомври 1944 г.

 

(Бр. 16/2018 на „Златоградски вестник”)