Новини

2. Немският ген. Макензен следи славната битка за Тутракан

събота, 01 декември 2018 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Доц. Петър НЕНКОВ

 

 

Подпоручик Стефан Радков начело на взвода си се хвърля срещу едно куполно оръдие, което коси българските редици. С нож и сабя в ръце той успява да унищожи оръдието, но сам пада убит в неравния бой. По време на атаката противников снаряд откъсва ръката на редник Стоян Андреев. Дружинният командир му дава от манерката си вода и му говори нещо утешително. Въпреки болката, войникът се усмихва и бодро отговаря: „Нищо ми няма господин подполковник. И да остана сакат, нали свършихме днес добра работа - освободихме родната земя от врага!”

 

Комендантът на Тутраканската

крепост, ген. Тудореску,

 

се съвзема от мощния български удар едва след като разбира, че 9-та румънска дивизия му идва на помощ откъм Силистра, а през реката спешно се прехвърлят 15 нови дружини и 3 батареи. Той решава да си пробие път към Силистра, но го посрещат полковете на Първа Софийска дивизия, които с цената на много жертви, отблъсват вражеските контраатаки. В края на първия ден фортовият пояс пада с цялата артилерия в български ръце. В Букурещ излиза комюнике за хода на бойните действия при Тутракан, изпълнено с откровени лъжи, в което се казва: „Българските атаки са отбити. Силата на неприятелските атаки намалява. Неприятелят изглежда уморен!” На 6 септември полковете на 3-та армия подновяват атаките си срещу крепостта и овладяват втората отбранителна линия. Особено жесток е боят в гората, където българската артилерия не може да помогне на настъпващата ни пехота, а румънските батареи добре са простреляли това пространство и откриват ураганен и точен огън по българските стрелкови вериги. Много от ротите и дружините остават без половината си личен състав и без своите командири. Българската артилерия успява да се придвижи напред и с точен огън подавя румънските батареи и успява да ги накара да замлъкнат. Българската пехота отново настъпва напред и надвисва над града. Пред нея се разкрива трагичната картина. Румънските войници дезертират от своите позиции и панически се спускат към брега на Дунав. Те се опитват да се качат на лодките, за да се спасят. Лодките се преобръщат от тежестта им и повечето се удавят в мътната река. Положението на гарнизона на крепостта става безнадеждно и паниката обхваща всички негови части. Ген. Тудореску вече не мисли за пробив, а за това как да се спаси по-бързо, за да не попадне в плен. Той издава заповед всички войски да се прехвърлят през Дунава и сам тръгва с един от първите шлепове. Малцина румънски бойци обаче успяват да се прехвърлят на другия бряг. При ген. Киселов идва румънски парламентьор и иска да се спре огъня. Българският генерал отговаря, че стрелбата ще спре само тогава, когато гарнизонът сложи оръжие и се предаде. Българските войски навлизат в града. При казармите заварват 340 румънски офицери без оръжие, изплашени и безмълвни. Във военния клуб има още 70 румънски офицери, които покорно чакат заповедите на победителите. Една българска рота ги отвежда в казармите при останалите военнопленници. В 16.30 ч. боят за Тутракан завършва. Румънският Вердюн пада само за 36 часа. В български плен попадат 450 румънски офицери, 28 000 войници, 151 оръдия, 400 коня, няколко склада с боеприпаси, лекострелково въоръжение, хранителни продукти. Ген. Киселов прави посещение при пленените румънски офицери в казармата и се интересува от техните нужди. Той разговаря учтиво с пленения бригаден командир, полк. Камарашеску и похвалва храбростта на войските му. С просълзени очи и развълнуван глас, румънският офицер благодари и казва: „Знаех, че вашите войски се храбри, но никога не допусках, че ще бъдат толкова безстрашни и безукорни храбри, както в днешния бой!” Останалите румънски офицери си помислили, че при тях е дошъл самият фелдмаршал Макензен, но когато чуват българската реч са разочаровани.

 

Нима ни победиха

българите,

а не германците!?

 

Румънският вестник „Национал“ три дена след боевете пише: „Битката за Тутракан продължи пет дни и пет нощи. Румънците се биха един срещу трима и то под огъня на една от най-мощните артилерии в света”. Вестникът по-нататък продължава своя венцехвалебствен и пълен с лъжи панагерик: „Румънските войници хвърляли всичко от себе си, за да могат да атакуват по-лесно българите. Може и да има в историята по-щастливи войници, но не и по-храбри от нашите!” За съжаление във фалшификациите за битката се включва и германският вестник „Франкфуртер алгемайне“, който пише, че Тутракан паднал, благодарение на мощния огън на германската артилерия и че атаката на българите успяла, поради участието в нея на германската бригада на полк. Боде, която първа влязла в града! Това са безсрамни лъжи, които искат да отнемат част от заслужената слава на българските войски, тъй както това направиха сръбските медии и политици след победата на 2-ра българска армия при Одрин в Балканската война, когато приписаха славата от превземането на Одринската крепост на сръбският ген. Степан Степанович и неговите две дивизии.

 

Въпреки своето надменно отношение към българските си съюзници, фелдмаршал Август фон Макензен след превземането на Тутракан заявява: „Българската армия е една от най-добрите в света”. Победата при Тутракан е твърде скъпа. В боя падат 1764 души, а 7357 са ранени, само защото всички се хвърляха безогледно срещу румънските фортове, готови да измрат до един, но да сломят отбраната на противника.

 

(Бр. 17/2018 на „Златоградски вестник”)