Новини

Находка: Уникалната живописна украса в старата златоградска джамия

събота, 24 ноември 2018 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Ефим УШЕВ

 

 

Пазарската джамия в Златоград е декларирана като архитектурно-художествен паметник на културата през 1975 г. Тя е проучена основно от изкуствоведа Николай Клисаров, който през 2011 г. публикува статия в бр. 1 на сп. „Проблеми на изкуството”, под заглавие „Влиянието на Захарий Зограф в Средните Родопи през втората половина на ХIX в.” В нея, редом с трите икони на самоковеца Захарий, Клисаров се спира и на изписването на златоградската т. нар. „Пазарска джамия”, разрушена през 1980 г. по нареждане на първия секретар на ОК на БКП в Смолян, във връзка с провеждания тогава „възродителен” процес.

 

В статията си в посоченото списание авторът прилага и снимка от украсата на свода по вътрешния купол на джамията, която всъщност представлява уникален документ, публикуван за първи път. Анализирайки орнаментовата украса на родопските християнски храмове, Клисаров намира тяхно сходство и при богатата живописна орнаментика в мюсюлманския храм в Златоград. Той пише: „С декоративна живопис в Средните Родопи беше украсен и огромният купол на разрушената Голяма („Пазарската”) джамия в Златоград, рядко срещана украса в джамия. Според спомени от стари хора, джамията била построена през първата половина на ХIХ в. Тя е от т. нар. народен тип джамии, строени след помохамеданчването на част от родопските християни през ХVII-XVIII в. Споменът разказва за Хаджи Али паша, едър търговец от Ксанти, който като дошъл на пазар в Златоград, видял джамията (ок. 1875 г.) и дал 60 лири, за да се „боядиса”, т. е. да се украси със стенописи. „Бояджията” бил извикан от Смолян, където рисувал в някоя от черквите, „дори боите били оттам”. През 1957 г. стените били пребоядисани, но се помни, че и по тях имало рисунки, т. е. стенописи, изпълнени в стила на купола”.

През 1912-1913 г. старото оригинално минаре било съборено, а през 1924 г. то е възстановено. За архитектурата на джамията Клисаров пише в статията си, че „...цялата площ на правоъгълното пространство било покрито с паянтов овален сляп купол с неправилна форма, скрит под двускатния покрив. Куполът не се носеше от подпори, лежеше само на стените и на тромпите в ъглите им. Украсата му се състоеше от едри стилизирани растителни мотиви от сини и жълти аканти, камбанообразни цветове и цветя, разпределени на групи с пирамидална форма, разположени като огромен цветен фриз в основата на купола. В зенита на купола има голяма кръгова композиция, подобно на розета, от която висят шест зелени завеси. Всяка една от тях е подгъната в полукръг. Останалите неукрасени площи са тонирани в светлорозов цвят.

Стилизацията на орнаментите не е характерна за самоковските декоратори. Концепцията й е по-близка до арабските орнаменти. Вероятно българският зограф е ползвал някакви образци. Но отделните мотиви на украсата показват, че са част от орнаменталният регистър на църковната живопис, известна на зографа, но комбинирани в зависимост от традицията на ислямската орнаментална живопис. Пример за орнаментална самоковска живопис, е украсата на Байракли джамия в Самоков от 1845 г. В нея е отразена в най-пълен и подробен вид концепцията на Захарий Зограф за използване на орнаменти при украси на интериори...”

 

(Бр. 14/2018 на „Златоградски вестник”)