Андрей ГЕРМАНОВ

...

...И възрастта си има своя вкус.

Там, гдето бавно гасне светлината,

върху ръба на вечния съюз

на синьото небе и на земята.

А ако пък внезапен женски смях

кръвта в гърдите ми разтупа лудо,

аз няма да го имам като грях -

ще го приема просто като чудо.

(Бр. 13/2018 на „Златоградски вестник”)