Проф. Елена Каневска-

НИКОЛОВА

В доклада по-долу се представят топонимите (ойконими и ороними) и антропонимите в народните песни от Ксантийско, публикувани в два сборника (П. Теохаридис, 1995, и Е. Ушев, 2012). Прави се етимологична и семантична характеристика на онимите (собствените имена) в народнопесенния фолклор от Ксантийско, като се проследява тяхната фреквентност в изследваните народни песни.

Според Т. Цивян „…може да се говори за особено балканско отношение към името като най-надежден (а в някои случаи и единствен) пазител на информация за самия себе си като сгъстена историческа памет и средство за (само) идентификация във времето и пространството” (Цивян 2006).

Името кодира „биографичния образ” на неговия носител и борбата за името – неговото запазване или изменение – се превръща в борба за съществуване и стратегия на поведението (Цивьян 2005). Това в пълна степен важи за общностите в Родопите, при които смяната на религията е съпроводено и със смяна на името.

Най-динамична е лексикалната система на езика, в частност антропонимите, докато топонимите (ойконими, хидроними, ороними) са по-консервативни и съхраняват множество редки и остарели лексеми, някои от тях с неясна семантика и непрозрачна етимология. Т. Цивян определя топонимите – „имената на местата” – като „пазители/показатели на миналото и настоящето и опит за прогноза на бъдещето”.

В народните песни от Ксантийско

в двата сборника се срещат 16 ойконима и 4 оронима, които очертават твърде дълъг и широк пространствен пояс – от Драма през Гюмюрджина (Комотини) до Едирнецко (Одринско) и Цариградско/Стамбол (Истанбул), от Искѐчо и Искѐчуското (Ксантийското) Исьòрен през Деридерско (Златоградско) до Мадан, Топоклу (Средногорци), Смилѐн (Смилян), Райково, Пашмакли (Смолян) и чак до Бàчкоскиен манастир.

В цикъла златоградски народни песни, включен в сборника на Е. Ушев, се откриват същите, а и редица други селищни имена и названия на местности от двете страни на границата, което показва единството и неделимостта на родопския диалект на българския език.

Неясна е локализацията и идентификацията на ойконимите Белозлатино и Белохград/ Белиград. От песента „Гледай ме, гледай…” става ясно, че момъкът отива на Белозлатино, „на панаирон”, и пита любето какво да му донесе оттам, следователно се визира голямо селище. Изхождайки от двете основи – бел и злат, може да се направи предположение, че става дума за Златоград. Във втория вариант на песента е употребен ойконимът Белохград/Белиград (я ютро ше идам нах Белохграда, на Белох града, любе, кер да керовам… / я утре подем, ей порво любе, млого далеко… на Белиградо).

В Исторически бележник, документ от 18 век със спорна автентичност, Златоград е споменат като Беловидово. Двете названия имат общ семантичен множител – ‘бял град или селище, което е бяло на глед (вид)’.

(Краят на текста – в следващия брой)

(Бр. 12/2018 на „Златоградски вестник”)