Новини

Позиция ЗВ: За гръчките писъци срещу Македония

четвъртък, 18 октомври 2018 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Страшна истерия наблюдаваме да се носи откъм Атина тези дни, а по-предишния месец и от Солун. Най-тесният и най-мрачен ъгъл на човешкото съзнание се нарича фанатизъм. В случая - подкрепен от мнозинството на гръцката политическа класа, която все още „ближе раните” от своя банкрут през последното десетилетие.

 

Има и мнозина извън Гърция, които са доволни да видят още веднъж колко безнадеждна е задънената улица с името на малката балканска република. Отказът на име е отказ на битие. Съхраняването на една потенциално нестабилна сива зона в сърцето на Балканите дава надежда за бъдещето на всеки, който планира тук дестабилизация, конфликт и безвремие.

От какво се страхуват гърците? От похищение на античната си история? Едва ли...

По-скоро страховете им са свързани с факта, че днешна гръцка Македония до преди 100 години е населявана освен от гърци, също и от българи, турци, евреи, чиято история не може да бъде изтрита. Но нали за това се договорихме в Европа - да признаем и утвърдим статуквото на границите и легитимността на нациите, да се откажем от претенции на основата на историята, която на Балканите е особено тежка и трагична. Освен антична империя, разпространила елинизма около източните брегове на Средиземно море, Македония е географска област, чието съществуване не зависи от историята. Утвърдените дялове на тази географска област са Егейска, Пиринска и Вардарска. Легитимността на Р Македония върху територията на Вардарско, не е отхвърляна от Гърция във времето на комунистическа Югославия. Спорът с името дойде с независимостта на Скопие след разпада на федерацията. Т. е. - това, което пречи на Теодоракис § Со., не е името на малката република около Вардар, а нейната независимост от Белград…

 

(Бр. 12/2018 на „Златоградски вестник”)