Петър ВАНЧЕВ

Ще галиш котките,

когато внуците ги няма.

А тях ги няма постоянно.

И котките ще бъдат

твоите любими внуци.

Но спомените –

пакостливи мишки, се свряха

в ъгъла на стаята

и тайно събарят доминото

на душата.

(Бр. 11/2018 на „Златоградски вестник”)