Новини

24 май 1908 г. в Одрин

петък, 14 септември 2018 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

+ Празник на Кирил и Методий в спомените на Лазар Димитров от Дебър, учител в Македония и Одринско, председател на Одринския окръжен комитет на ВМОРО

 

 

В гр. Одрин просветното дело беше поставено на здрави основи и с бърз темп се ширеше и се издигаше на подобаващата си висота. Като културно-просветен център, на този град се падаше да играе първостепенна роля в целия вилает. И за голяма радост на всеки, който милее за народната просвета, трябва да се констатира, че Одрин изпълняваше достойно тая голяма и възвишена задача.

 

Това, което беше Солун за Македония, като двигател на просветата и на общия прогрес на българското население, същото беше Одрин за Южна Тракия. В Одрин съществуваха две гимназии – мъжка, „Д-р Петър Берон” и девическа, образцово уредени. Във всяка махала съществуваха първоначални училища, за добрата уредба на които се полагаха всички усилия. Тези първоначални училища бяха в махалите Каик, Киришхана, Илдъръм и Саръкмегдан. Гимназиите с пансиони при тях бяха в центъра на града. В тях получаваха възпитание и образование младежи, жадни за наука, от всички краища на вилаета.

В тия бурни огнища на просвета ковяха се бъднините за щастлив и свобоен живот на терзаното и робуващо българско население. От тези свещени храмове на наука, жреците, в които с ентусиазъм и религиозен екстаз работеха предано и неуморно, излизаха с десетки млади сили от двата пола, готови да разнасят животворните лъчи на просвета и в най-затънтените кътчета на своята родина. Българските учебни заведения в Одрин импонираха пред всички други инородни такива, даже и пред католическите. Те се ползуваха с голям престиж пред европейците и пред всички народности на града. Дисциплината и редът в българските гимназии будеха голям интерес във всички културни среди. Униформата и стройните редици на учениците и ученичките правеха силно впечатление на гражданството изобщо. Особено когато учениците се водеха в черква поред в разните квартали на града или когато излизаха на разходка, водени от надзирателите в пансионите, извикваха у всеки зрител фурор и удивление, и гордост, и издигаха и окриляха народния дух.

Годишните актове на българските гимназии представляваха големи културни празници. Те се посещаваха от големи сановници на турската власт, от европейските консули и от елита - интелигенцията и първенците на всички народности. Изпълнението на програмите при тия актове се следеше от присъствуващите с живо внимание и голям интерес, и свършваха с непресторени похвали и задоволство от висшите турски сановници и европейските. Голям културен празник за българите в Одрин беше и чествуването на Св. Кирил и Методий. Този празник на българските просветители, винаги чествуван всенародно, с висок подем на духа и повишено чувство на вяра в своите сили за възходящ всестранен напредък, беше втор Великден. Защото без азбуката, която изобретиха за своя народи и за цялото славянство, както и без апостолството им между българите да наследят Христовата вяра, едва ли щяхме да съществуваме като народ и славянството като отделна раса. Чествуването ставаше тържествено и бляскаво. С нетърпение се очакваше този празник от цялото българско население, особено от учащата се младеж, която бързаше да окичи учебните заведения с цветя и зеленина, и да се приготви по-достойно за празника. С голяма тържественост се извършваше светата литургия от управляващия българската митрополия архимандрит Софроний, с цялото българско духовенство от града, при личното присъствие на българския търговски агент П. Матеев и персонала на агентството, на ученици и учители и многоброен народ. След литургията следваше изпълнение програмата на празненството в учебните заведения, с речи за значението на празника. След това народна трапеза и веселия в някоя красива местност. Обикновено се избираше местността Сарая край Марица и близо до казармите - разкошна поляна с приятни зеленини и хубави сенки...

 

(Бр. 10/2018 на „Златоградски вестник”)