Новини

На 9 септември Корнелияя Нинова подло манипулира с наивните спомени и разбирания на избирателите си

понеделник, 10 септември 2018 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Николай ВАСИЛЕВ

 

 

Страшно е, когато лидер на основна политическа партия изопачава историята по толкова безсрамен начин. Страшно е, когато лицемерието се е превърнало в основна характеристика на политическото поведение. Но точно това направи лидерът на БСП Корнелия Нинова, когато написа на своята стрница във Фейсбук:

„На Девети септември отдаваме почит на всички, дръзнали да се изправят срещу фашизма. Антифашистите мечтаеха за свобода, бориха се и даваха живота си за нея - в България, в Европа и в света. Поклон пред смелостта, вярата и саможертвата им. Нека на днешния ден почетем хората, които посветиха живота си да изградят съвременна България. И да бдим никога повече да няма фашизъм. Честит празник.“

За да осмислим написаното от нея, трябва да си отговорим на няколко въпроса: Какво е фашизъм и имало ли е фашизъм у нас? Какво е нацизъм и имало ли е нацизъм у нас? Кои са антифашистите, които мечтаели за свобода и се борили и давали живота си за нея в България? Какво се е случило на 9-ти септември 1944 и какво общо има случилото се с борбата срещу фашизма или нацизма? Кои са хората, изградили съвременна България? Съществува ли фашистка или нацистка заплаха днес и кои политически сили са носители на тази заплаха? За кого е празник 9-ти септември?

От контекста на написаното става ясно, че госпожа Нинова честити празника на тези нейни потенциални избиратели, според които до 8-ми септември 1944 България е била фашистка страна, в която група смели антифашисти, мечтаели за свобода, борили се и давали живота си. Те, с решаващата помощ на „двойните освободители“, завзели властта и през следващите 45 години изграждали съвременна България“.

Но след това (както Нинова се изрази преди време), дошла демокрацията и ни отнела много... Тази фантастична картина за света няма нищо общо с реалността и най-вероятно госпожа Нинова не вярва в нея, а само подло манипулира с наивните спомени и разбирания на част от избирателите! Но да си отговорим на въпросите. Едва ли има термин, с който през последните 90 години да се е злоупотребявало повече от термина „фашизъм“. Всичко, което не харесваме, е фашизъм! Всъщност фашизмът е идеология, формирана от бившия социалист Бенито Мусолини, който през 1922 г. става диктатор на Италия. Непосредствено след Първата световна война либералната демокрация изпада в остра криза. Макар да не е доминирала Европа преди войната, повечето хора са били убедени, че тя е вълната на бъдещето. Били са сигурни, че традиционните монархии ще изгубят властта си, или поне, че тя ще бъде силно ограничена, че икономиката ще се глобализира, че хората ще бъдат освободени от старите патриархални порядки и че се задава свят на мир, прогрес и свобода. Шокът от „Голямата война“ разбил тези илюзии. Най-гласовити отрицатели на либералния ред станали комунистите, които заявяват, че ще разрушат националните държави, църквите, частната собственост, „оковете“ на брака и така ще се създаде новия свободен човек. Разбира се, опитът на болшевиките да създадат подобен свят довежда до хаос, гражданска война, нечувано насилие и в крайна сметка се стига до тотална еднолична диктатура! Страхът от болшевизма закономерно смразява европейската средна класа и част от нея се явява като база за възхода на диктатори като Мусолини. Той обещава, че ще гарантира реда и сигурността, че влаковете ще се движат по разписание, че семейните традиции ще бъдат защитавани и най-вече, че властта няма да попада в ръцете на тези политици, които лъжат най-успешно на избори. Различните предприятия ще бъдат обединени в браншови корпорации и ще защитават „реалните“ интереси както на работниците, така и на предприемачите. Близо две десетилетия Мусолини мечтае да възстанови многонационалната Римска империя, или поне да наложи италианска доминация над Средиземноморието. Близо две десетилетия той не пропагандира етническа омраза. Разрешава десетилетния конфликт на Италия с католическата църква чрез гениално решение – създаване на независима Ватикана.

Но агресията му в Албания, Гърция и Египет вкарва страната му във война, която тя не може да спечели. В края на своето управление, когато Мусолини е начело на една малка васална и окупирана от нацистите марионетъчна държава в северна Италия, той извършва тотална национализация и режимът му наподобява комунистическите. Както и да го погледнем, в България режим, който да наподобява този на Мусолини не е имало. Превратаджиите от 19 май 1934 забраняват политическите партии, но така и не успяват да изградят „корпоративна“ държава. Постепенно царят овладява всички лостове на властта, но не създава нищо, напомнящо на еднопартийна диктатура. Гражданското общество не е разрушено. Неформално партиите продължават да функционират. Църквата запазва своята независимост. Когато правителството под натиск от нацистка Германия е готово да извърши страховито престъпление като депортацията на българските евреи, обществото успява да реагира и властта е принудена да се съобрази с него. Комунистите и социалистите още преди Втората световна война се опитват да сложат знак за равенство между национал-социализма и фашизма. Все пак терминът „национал социализъм“ звучи прекалено социалистически. Между двете идеологии съществуват прилики, но и съществени разлики. Ако за фашистите всеки може да стане верноподанник, то за нацистите разделението между нациите е в същината си расово. За да си истински германец, трябва да имаш „арийска“ кръв. Оцеляват тези нации, които не губят расовата си чистота и които успяват да завладеят „жизнено пространство“. В нито един момент властта в България не може да бъде определена като нацистка. Когато царят и правителството скланят глава пред Фюрера и решават, съобразявайки се с „новия ред в Европа“, да въведат позорното антиеврейско законодателство, те успяват да вкарат в него две клаузи, които са в пълно противоречие с расовата идеология. Не се считат за евреи тези, които преди определена дата са приели християнската вяра, както и еврейските съпруги на християни.

И все пак, ако е нямало „фашизъм“, или „нацизъм“, от кого спасяваме евреите?

Отговорът е очевиден. След дълги опити да остане неутрална, България скланя глава пред Хитлер и става васална държава в рамките на нацистката империя. Васалният статут не лишава страната от възможността да взема решения, но ги свежда до две стратегии. Да обслужва ентусиазирано своя сузерен, (както в рамките на Съветската система ще прави комунистическия режим), или да се стреми да сведе сътрудничеството до минимум, както решава царският режим. Не всички български политици приемат да станем васал на Хитлер!

Традиционната десница и БЗНС се обявяват категорично против, още през февруари 1941. Ако в България е имало истински „антифашисти“, то те се проявяват точно тогава! Важно е да се отбележи, че в този момент Сталин снабдява Хитлер с ценни суровини и материали и логично българските комунисти нямат възражения относно въвличането на България в Тристранния пакт. Това, че Мусолини е нападнал Албания и Гърция, а Хитлер – Полша, Дания, Белгия и Люксембург без да са били провокирани по никакъв начин, не смущава съня на лидерите на БКП. Но в деня, в който Хитлер напада тяхната истинска родина – Съветския съюз, те се впускат в необявена кървава война срещу България!

 

Целта на тази борба не е

никаква свобода и демокрация,

а установяване на васална

на Кремъл диктатура

от Съветски тип

Част от партиите, противопоставили се на въвличането на България в Пакта, търсят сътрудничество с новопоявилите се противници на царския режим и така се създава Отечествения фронт. Друга част се опасяват от поведението на комунистите и формират така наречената „легална опозиция“.

Какво се случва на 9-ти септември?

Всъщност - нищо съществено. Съдбоносното събитие, което променя живота на България вече се е случило. Събитието не е нито революция, нито преврат. Събитието е окупация! Съветският съюз, който е поддържал дипломатически отношения с България докато тя е член на Тристранния пакт, ни обявява война, когато на власт е дошла "легалната опозиция" – съставена от принципни противници на всяко съглашателство с Хитлер. България е готова да изпълни всяко съветско желание, включително и да пропусне съветски войски да преминат, ако е необходимо, но Съветският съюз желае да окупира България като вражеска държава.

През август 1944 г. Никола Петков се опитва да убеди регентите да дадат властта на Отечествения фронт, с надежда да избегне Съветската окупация, защото знае, че без нея комунистите не биха могли да извършат кой знае какви злини. По същото време Геороги Димитров увещава Сталин да ни нападне...

На 9-ти септември 1944 г. е свалено правителство, съставено от принципни противници на всяко сътрудничество с Хитлер и властта попада най-вече в ръцете на хора, които са се сетили, че са „антифашисти“, когато нацистка Германия напада Съветския съюз! Събитията от 9-ти септември нямат нищо общо с борбата срещу фашизма и нацизма.

 

Но кои са хората, които

„изградили България“ и на които

Нинова честити 9-ти септември?

 

И защо те трябва да знаят, че Нинова ги манипулира? България беше страната, която в Източна Европа оказа най-силна съпротива срещу налагането на комунистическия строй. Но и тази, която почти не се бунтуваше срещу вече наложения тоталитаризъм. Защо е така е тема на дълъг анализ. Някъде към края на 50-те и началото на 60-те години огромното мнозинство от българите прие, че харесва ли му, или не, това е строят, в който ще живеят дори внуците му. От управление чрез терор, властта премина към бюрократично администриране. Две поколения българи се приспособиха към живота такъв, какъвто беше. Технологичните нововъведения все пак достигнаха и нашия народ. Милиони преминаха от живот в селска къща с външна тоалетна, към живот в градска панелка с топла вода.

За милиони придобивката на хладилник, телевизор и след дълго чакане на лека кола, изглеждаше като значим напредък. Малцина разбираха, че строят небостъргач на пясък и че така построената икономика неизбежно ще се срине. И когато тя се срина, много от тези хора обвиниха за това възродената демокрация. И вече три десетилетия партийната върхушка, която в най-голяма степен разграби „общонародното“ имущество, манипулира тези хора със селективния спомен за уж хубавия живот след 9-ти септември! Свидетели сме на невероятен спектакъл. Приватизаторката, чийто син живее в Щатите, използва думи и образи, които да звучат умилно на хора, вярващи, че са живели по-добре при социализЪма, след тоталната национализация и в условия на тежка изолираност зад Желязната завеса! А когато говорим за опасността от фашизъм, не други, а левите интелектуалци като професорите Ивайло Дичев и Антоний Тодоров съзират неговите прояви именно в речника и някои действия на ръководството на БСП.

Лидери на Партията не се свенят да използват език на омраза срещу хората с различна сексуална ориентация, срещу (на практика липсващите в България) бежанци и да възхваляват политици като Виктор Орбан, които отправят предизвикателства срещу някои базови ценности на Европейския съюз. БСП отдавна пропусна шанса да се превърне в „модерна лява партия“ и нескрито се стреми към синтез между патриархална затвореност, национализъм и реабилитация на комунистическия режим.

А заиграването с Русия, която нескрито отправя предизвикателства към международния ред, подсказва, че България за пореден път може да вземе грешно геополитическо решение... В последния възможен момент.