Новини

Темата: За съдбата на някои символни сгради в Златоград, като памет за времето

Thursday, 16 August 2018 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

+ Имаме съвсем малко време да спасим нещо по пътя си и да спрем обезличаването си пред историята...

 

Ефим УШЕВ

 

 

„Антология на разрухата” – това беше рубриката, която започнахме в електронното издание на ЗВ, под която представяхме снимки на изоставени, полуразрушени златоградски къщи, образци на местната архитектурна традиция, но и други сгради в центъра (и не съвсем), даващи с жалкия си облик непривлекателния (меко казано) образ на Златоград.

 

Очаквано за нас, рубриката предизвика интереса на потребителите, а и техни реакции, поради което решихме да занимаем с нея и читателите на хартиеното издание. Сега ето на кои от вдъхновяващите наши „съборетини” се спираме по-долу.

При „представянето” на рушащия се

 

бивш Тютюнев

монопол в центъра

 

например, изразявахме мнението, че е жалко как никой от властимащите не му обръща внимание, макар същия да е до самия градски площад и полицията, изоставен на саморазрушаване след бандитската му депесарска продажба.

Това наистина е знаковата за центъра на града сграда, която присъства като такава със своето величие във всички стари снимки от миналото, когато наоколо няма друга голяма сграда. А сега, както се вижда, е просто „грозотия до шия”.

За слепците наши бюджетни, обаче, прехвърчайки със служебни и лични джипове около нея, тя просто не съществува. Сградата наистина е продадена от депесарския министър на земеделието Дикме преди години - за жълти стотинки, на свои хора, естествено, набързо "изгребана" отвътре от всякакъв метал за скрап, сега оставена на самосъбаряне без всякакъв контрол и ремонт... И, разбира се, с нула внимание от местната власт, която явно не вижда по-далеч от носа си, за визията, която тази историческа за града сграда дава на самия му център - между читалище, полиция и централата на Горубсо.

Продадена на някакъв Шехов от Смолян, тя е оставена на самосрутване, след като преди това бе обявена за препродажба и телефонен номер в огромни размери, изписан на плакат, увисна на стената й. А е толкова просто кметът да слезе за малко от джипа си, да се огледа и да изпрати предупредителни писма – ако до еди-коя си дата не санирате сградата, която грози градския ни център, ще бъдете глобен солено… Нищо повече! Къде по-лесно е обаче да раздаваш зелени площи или да ги правиш паркинги…

 

Откритият градски

басейн в Златоград

 

е другият обект, съзнателно унищожаван от всички досегашни управи, но особено страшно довършен от последната. Построен с олимпийски размери, държавна собственост, превърнат от кмета на общината в сметище за изкъртени от обекти тук и там бетонни отпадъци... Жалката гледка започва още от портала и стълбището му, още по-страшна става разрухата към съблекалните и етажа над тях. Но обраслия двор и натрошеното детско басейнче, заедно със запълнения с тонове строителни остатъци голям басейн, довежда до върха на отчаянието.

По времето, когато за първи път повдигнахме този въпрос, кметът Янчев разпространи слухът, че ще строи покрит басейн там, като онези типови „конфекции” в Рудозем и Мадан, за които отсега става ясно и сметките показват, че няма нито вода, нито пари за подръжка, нито ученици. При нас, разбира се, такава конфекция би била тройно повече ненужна, тъй като учениците ни вече си имат покрит басейн. На снимката в този брой, обаче, показваме и ясно се вижда колко удобно би станало свързването на един възроден евентуално басейнов спортен терен със съседния спортен комплекс на стадиона... Така че -   

 

не е добре сега

гледката, г-н кмете!

 

Такъв един следващ „обект” за нас, концентриращ в историята си множество граждански и културно-просветни тежнения, е сградата на Старото училище от 1934 г.

Общината продължава да няма концепция за него – за какво да се ползва, как да изглежда по-нататък, продължава и да се прави, че не съществува една такава ценна сграда в града ни. И тогава е естествено тя да запада, да си стои с изпотрошени стъкла, а дъждът да навлиза в нея и да я разрушава. Общината ни дори забрави, че е получила като дарение от граждани и е приела като собственост чисто нов часовников механизъм за кулата-часовник, който бе и безплатно монтиран... Трябваше само след това да осигури по-трайното му електрозахранване и да се погрижи за звука, който часовникът трябваше да издава на кръгъл час. Но не би! Вместо това, на нашите напомняния в публикации последва традиционното кметско офлянкване...и забрава.Управата ни обаче не може вечно да е безхаберна тук и ще й предстои отговорно решение, при това след още по-отговорен дебат!  

Под споменатата по-горе рубрика в електронното ни издание за разрухата, се спираме и на една златоградска къща на повече от 200 години, архитектурен образец от българското възраждане, също в центъра, но от другата страна на общината, отново оставен на самосрутване от една сляпа община. Даваме я с няколко кадъра от всички страни, за да стане ясно коя точно е, а и защото камъните й отдавна падат на пътното платно.

 

Това е старата

Тенева къща

 

продадена от наследниците на друго лице, което обаче не прави нищо за спасяването и съхраняването й. Въпреки че при покупката се е съгласило на това. Според нас тя би трябвало да води един специален общински списък, с изредени и описани в него с тяхната история и архитектурни особености, къщи, представляващи особен интерес и значи – също толкова особено отношение, с цел бъдещото тяхно спасяване – като знаци не само на едно отминало време, но и на самобитна местна култура и духовна традиция, която сме длъжни да завещаем на следващите поколения златоградчани.

По някои изразени мнения в състоялия се дебат, не са единични случаите на самосрутване. Доста са такива, но се сочи и т. нар. Юрчиева къща, чиято стена се срутва точно пред общината.

Други потвърждават, че Теневата къща е „изключителен образец от Възраждането”, може да се реставрира и превърне в музей на терзийството и абаджийството, например. Има си автентичен дюкян на първия етаж, дори полиците са й запазени. А тези занаяти са „характерни като цяло за Даръдерския поминък през 19 век”, пишат потребителите в мрежата. „Както се санират блокове, може по същия начин да се помисли и за реставрация и на такива къщи”, смятат други.

Да! Това е история и трябва да се съхрани...

Малко обнадеждаваща информация в разговора дава и Асен Черешаров от общинската администрация. Според него, „...за тази, както и за още пет къщи - паметници на културата, е в ход процедура по Закона за културното наследство”. Междуведомствена комисия, казва той, с представители на НИНКН, ДНСК, Регионалния инспекторат за опазване на културното наследство и ОбА, е дала указания и предписания, а кметът вече е издал заповеди до наследниците...

В някои от репликите на дебатиращи потребители се каза, че това са частни обекти, да си ги оправят собствениците. И донякъде е вярно. Но само донякъде. Защото ролята и задължението на общината е да не позволи заличаването им, да настоява и следи за тяхното възстановяване като регистрирани паметници на местната родопска културна традиция. Какво ще остане от нас, когато изринем знаковите си сгради и духовни средища, когато съборим и последното си римско мостче, когато останем без символите на златоградския път през вековете...

Трябва ли пак да повтаряме, че техния стил напомня за много древна култура, които, запазени и до днес, ще напомнят за древността. Всяка стара къща, всяка калдъръмена уличка, всеки ъгъл в този град би могъл да буди интерес и любопитство, ако не беше нашето престъпно нехайство и безразличие. Ако не беше страстта ни да разрушаваме...

Но така ние просто се обричаме не само на безпаметство, което би лежало на нечия съвест – такива примери и случаи с конкретни лица и имена имаме достатъчно. Така обаче ние се унижаваме и обезличаваме пред своите предци, пред историята.

И точно затова е настоящата тема днес. Стига сме разрушавали! Нека най-после се опитаме да спасим нещо, защото имаме много малко време за това. И да сме убедени, че така спасяваме себе си – чрез паметта си за времето и отговорността ни за бъдещето на своя град...  

 

(Бр. 8/2018 на „Златоградски вестник”)