Новини

Страници от историята: 1. Имена и занятие при даръдерци през 1614-а

вторник, 14 август 2018 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

+ Данни за рударство в златоградско през XVII в., в османотурски данъчни документи

 

 

Георги МИТРИНОВ

 

 

Златоград, със старо име Даръ дере, е едно от най-старите селища не само в днешния Златоградски район, но като цяло в Среднородопието и Източните Родопи. Най-ранните писмени данни за него засега се откриват в османски данъчни регистри. Селищното име е засвидетелствано в данъчен регистър за 1614 г. под името Даръ дереси, с 49 ханета (семейства) + 4 рударски ханета, плащащи данък джизие, с който били облагани немюсюлманските поданици на империята.

 

В документа е отбелязано още, че селището спада към вакъф на Мурад II в Гюмюрджинска каза (Грозданова 1989: 448). От това е видно, че рударството е със стари традиции в Златоградско, тъй като се практикува през XVII в.

През 2004 г. в Скопие бе публикуван пореден том от многотомното издание „Турски документи за историjата на Македониjа”, който включва и материали за каза Гюмюлджина (ТДИМ 2004). Преводач и редактор на изданието е скопският османист Александар Стояновски. Сред документите се откриват и материали за Даръ дере (дн. Златоград), а и за други стари селища в Даръдерско. Важно е да се отбележи, че публикуваните документи са от втората половина на XVI в., което ги прави вече най-старите известни досега писмени данни за българското население в Среднородопието и Източните Родопи. Особен интерес представлява публикуван преведен документ за облагане с данък рудничната дейност в рудник, разположен в близост до с. Даръ дереси.

Факт е, че в тома с материали не се открива друг подобен документ. Същевременно той е важен и защото хвърля нова светлина върху историята на рударството в Родопите, в частност в Златоградско. Тъй като текстът е писан на създадената през 1945 г. във Вардарска Македония книжовна норма на македонския език, тук той е нормализиран на съвременен български книжовен език, за да бъде достъпен за обикновения читател. Трябва да се отбележи, че нормализацията бе осъществена на места с трудности, тъй като се оказа, че голяма част от терминологията, използвана при превода от османотурски на македонски, е сръбска. Но на темата за сърбизирането на скоро създадената македонска книжовна норма може да се посвети отделен материал, само с примери от цитирания том с преведени османотурски документи. Текстът на данъчния документ е предаден по-долу дословно. Наклонените скоби, с които преводачът е добавял по смисъл части от изречението, тук са заменени с кръгли скоби. Бележките му под линия са с добавен допълнителен коментар, който помага за доуточняване на някои факти. Отбелязани са страниците в публикацията на превода, а в скоби е дадена отбелязаната от преводача пагинация на оригиналния документ.

 

...

с. 314: (с. 109а)

10. Рудник на селото Дару (Даръ) Дереси в планината Иглица (?)[1].

Половината от (долу) споменатите лица – рудари живеят в близост на (планината) Иглица, а половината в (селото) Дару Дереси.

Рудокопачи (kuyucuyan-i maden): Йован Хутман (старейшина, предводител на рударите): Пейо урбар (инспектор, рударски съдия); Пейо куюджу (рудар, с. 315

копач на руда); Йован куюджу; Груйо куюджу; Тодор куюджу; Арслан (Лъв) куюджу; Пейо терзия, друг Тодор куюджу.

Акционери в рудника – ватроци (vatrogan): Вели Абдулах, Лука Хурдин (Урдин, Чурдин), Йорги Хурдин, друг Йорги Хурдин, Симон Хурдин, Петко Хурдин, Данко Хурдин, Йован Хурдин, Петри Хурдин, Димитри Хурдин.

Рударски работници (isşçiyan-i maden): Стойо работник,

Кюмюрджии (въглищари): Стойо Хурдин, Велко Хурдин, Рад Хурдин, Мурго Кюмюрджи Хурдин, Йован Кюмюрджи Хурдин, Дабижив Хурдин, Радослав Хурдин, Димитри Хурдин, Русин Никола, Бранко Нофко (Йофко).

 

Приход: От производство на сребро – 1722 акчета[2]. Стойност – 6888 акчета;

Масло (?): 26 мискал[3]; 16 оки; стойност – 1560 (?)[4]

 

От въпросния текст става ясно, че рударите и другите служители, както и акционерите като цяло, са християни и половината живеят в с. Даръ дереси, а другата половина – в планината Иглица, навярно в селище, разположено в близост до рудника. Открива се едва едно небългарско име на акционер (Вели Абдулах), както и едно име на рудокопач (Арслан Куюджу). По-надолу в списъка се среща още едно лично име (ЛИ) от небългарски произход, Мурго – от мург ’мургав, черен’, от ранноалбанско murg ’тъмен, черен, сив’ (БЕР 1995), но то не е свързано с разпространението на ислямската религия по българските земи.

Интерес представляват изписаните в данъчния документ антропоними. Не става ясно например ЛИ Йован по особеностите на днешната книжовна норма в република Македония ли е изписано, вместо общобългарското Иван, или така е отбелязано в османския данъчен регистър: Йован Хутман, Йован Куюджу, Йован Кюмюрджи и др. Произходът на повечето мъжки ЛИ е свързан с изповядваната от изконното местно българско население християнска религия: Йован, Тодор, Димитри, Петри, Лука, Симон. Интерес представлява облик Петри, което би могло да се свърже с умалителна или звателна форма Петре на ЛИ Петър, XV в.[5] ЛИ Симон  представлява скъсен вариант от ЛИ Симеон, XV в.

Откриват се и имена от домашен, български произход: Бранко – от Бране, Брано, XV в.; Велко – от Вело, Веле, XIV в.; Груйо – от Гру-до + –йо, звателно по меки основи, XVI в.; Дабижив – от да би (бил) жив, пожелателно име, XIII в.; Данко – умал. от Дан, Дано, XV в.; Пейо – от Пе-тко или Пе-тър + йо, както Бра-йо, Ра-йо, XV в.; Петко – роден в петък, XV в.; Рад – от старинно прилагателно рад ’радостен’ – да бъде радостен, XI в.; Радослав – да стане прочут, славен с радостта си, с добрия си нрав, XII в.; Русин – от Русо + наст. –ин, XIV – XV в.; Стойо – скъсено от Стои-мир, Стои-слав, XV в.

Като цяло антропонимите са двусъставни. Но само в отделни случаи се откриват съчетания от ЛИ+ЛИ: Русин Никола, Бранко Нофко (Йофко). Двукомпонентната система е била използвана през Средновековието и по време на османското владичество (Ковачев 1987: 154).

 

(Бр. 8/2018 на „Златоградски вестник”)

[1]  Под линия преводачът пише, че не е идентифицирал планината Иглица, но предполага, че е разположена северозападно от Дару Дереси, защото там на турска военна карта от по-ново време е посочена Маден дереси (Руднична река).

[2]  Преводачът добавя, че не се разчита в текста мерната единица, но приема, че става въпрос за единична стойност 4 акчета. Пояснява също, че се добива сребърна руда, а не чисто сребро.

[3] Термин мискал (miskal) се употребява в рудничната терминология от епохата със значение ’мярка за тежина от 4.618 или 5.12 грама, в зависимост от региона’ (Шериф 2004: 226).

[4]  Добавено е, че не се разчита в текста мерната единица.

[5] Данните за произхода на ЛИ и за документираната им поява в писмени източници са от „Български именник” на Йордан Заимов, С, 1988.