Васил СЛАВОВ

...

Ще се завърна, ще се завърна там,

защото родният ми град е моят храм.

При позабравените думи на езика,

на който само мисълта ми стиховете сплита -

за среща, равна с тези с равна кръв,

където няма нито сетен, нито пръв,

до урните, накацали върху невидим път,

където спи прахът на мойта плът.

(Бр. 8/2018 на „Златоградски вестник”)