Розалин ХАДЖИЕВ

В Златоградско в миналото е имало доста овошни видове - имише или имишчета им викаме. В края на пролетта първи зреят черешите. Те биваха черници, белици или белички. Има един стар сорт, носещ името „буковици“. Младите неузрели черeши ги викаме „галадонки“. Дивите череши биваха наричани пък „пилешници“. Присадените дивачки се наричаха „пресади“ или ашламии. Срещат се и  вишни, вишници.

Летните круши-петровки в златоградско ги наричаме „мишкийки“.

Към август зреят караманките и хармудите. По към есента зреят зимните круши и оскрушите. Караманките в миналото са били широко разпространени в Старцево. Има ги обаче и по Златоград. Запазена е караманка в кв. Колото, до старата Лесковска къща, която е над 200-годишна и плододава до днес. От тях се правят сушените плодове, които наричаме шушулки. Тези круши се ядат, след като омекнат и придобият характерен черно-кафяв цвят. Любопитно е, че тези круши – караманки, се срещат и в Сърбия и Македония. Караманката като сорт явно има връзка с област Караман в Мала Азия, откъдето вероятно е привнесена. В близкото до Златоград обаче село Пресека носят името „Елехче армуду“, сиреч елехченска круша.

Има и зимни круши, които се ядат като престоят известно време. Тогава стават меки и сладки за ядене. От тук иде и златоградския израз „Умекна като зимна круша“ - за човек, който е улегнал и станал по-благ и сговорчив.

Срещат се и различни диви и полудиви круши, с различна едрина и вкус, зреещи от лятото до късна есен. Някои са много ароматни и подходящи за компоти и сокове. Големи крушови дървета са дали имена на махала Крушка в Златоград. Има и местност с наименование Крушкана. Оскрушите, наричани и скоруши, а някъде и вазкруше, също се ядат в късна есен, когато омекват. Като не са омекнали и ги ядеш, може да те хване оскомина, казваха нашите родители.

Ябълките  също имат широко разпространение при нас.

Летните ябълки ги наричаме „благушки“. Имаше и едри летни ябълки, а зимните едновремешни сортове се наричаха „Джовански ябълки“. Те траеха до ранна пролет. Имаше и едри благи киселици. Даже към Козарска река има местност „Благана киселица“.

Сливите са също широко разпространени и са от най различни видове. „Ехче“ е валчеста, синя, дребничка и много сладка слива. Старите хора ги наричаха още „ехчови сливи“. Пуска много издънки от корените и става едва ли не като джунгла покрай нивите и ливадите. Старите хора едно време ги засаждаха покрай плетовете и край нивите. В миналото бабите са ги сушили за ошаф. Правеха и мармалад, почти без захар. Когато са добре узрели, обаче, и зажизат от благо. Това са го усетили ракиджиите и ги събират сега най-вече за направа на ракия. Средулката на по-старите дървета, е много красиво червеникава и се е използвала за направа на гайдуници и ручила за гайдите. От другите сливи в Златоград има и бели сливи, доста едри, но не се лупят. Ядат се добре узрели и ракия правят от тях също. А има едни дребнички бяло-жълти сливи, които се лупят - тях наричат ирепки или урепки. Правят от тях сладко или ги сушат за ошаф. Други, малко по-едри от ехчовите сливи, синьо-виолетови, тях наричаха „Марини“.

А има и едни едри, валчести, горе-долу като кокоши яйца големи сливи - тях ги викаха труплести сливи или магарешници. Джанките в Джованци  пък им казват „тропальки“. Това са част от златоградските овошни видове, използвани в миналото за бърза консумация, за сушене, за мармалад и петмез, а в късна есен - и за направа на „люто“, другото название на рангюль.

(Бр. 6/2018 на „Златоградски вестник”)